ОТЕЦ НИКОДИМ: НА Атон ставаме в 3 през нощта

04/07/2011, 11:01

Виолета Гурнакова

След поклонение Варна изпрати отрязаната ръка на Максим Изповедник

Светите мощи, тоест отрязаната приживе ръка на светеца Максим Изповедник, отпътуваха от Варна, за да стигнат до миряни и от други градове. Те престояха в катедралата около 4 дни, изложени за поклонение на вярващите. Придружаваше ги както въоръжена охрана, така й цяла делегация от атонски монаси, някои от които са тачени като мъдреци. Един от тях е отец Никодим. Той разказва подробно за манастира „Свети Павел“ и живота в него. Светата обител води началото си още от IX век и името идва от ктитора й, а не от известния апостол. След разрушение манстирът бил отново възстановен.

Отец Никодим: На Атон ставаме в три през нощта

Как преминава един ваш ден на Света гора?

Всекидневно най-голямо значение се отдава на Божията слава, молитвата и богослужението. Монасите биват събуждани в три часа. В продължение на един час всеки се моли сам в килията си. В 4 започва църковната света литургия с основните служения. Това продължава приблизително 4 часа. На празниците може да достигне и 5 - 6 часа. Всичко това приключва приблизително в 8 сутринта. След това има закуска, която се води всъщност обяд. В понеделник, сряда и петък се консумират ястия, приготвени без мазнина - така наречената „сухоежбина“ на български. За нас това е обядът, закуска няма. В дните, когато не е пост, се позволява риба, сирене, яйца, но месо изобщо не се яде. За нас месото е рибата. След това имаме три часа лично време за молитва, почивка или четене. Предстои работата в манастира, така наречената дякония или послушание до 5 часа. След това са вечерната служба, вечерята и един час за общуване или пак за молитва. След това има пак малка служба и така завършва денят. Съответно, за да се събуди някой в три часа, трябва да си легне рано.

За кого и какво точно се молите през всички тези часове?

Първо за нас самите. Това не е егоизъм, а задължение. После за всички християни, за православните, за роднини, близки и за мир на целия свят.

Обръщат ли се към вас като към мъдреци, които могат да изцеляват душите?

Всеки ден при нас идват хора, които търсят помощ. Това е допустимо в известна степен при монашеския живот. На много хора им се помага и духовно. Както виждаме, навсякъде има големи проблеми с наркотиците. Там също се опитваме да помогнем на прииждащите с проблеми, когато имат желание, разбира се.

За познавачите е ясно, че Бог не може да се яви на човек, защото малцина биха издържали видението, но вие срещал ли сте поне ангел след толкова много молитви?

Да видиш нещо такова не е целта на духовния живот.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!