Нов модел удвоява пенсиите по втория стълб

Дата: 09/01, 21:23

Пиксабей

Ако човек се осигурява върху средната работна заплата за страната през целия си трудов стаж и средствата му във втория пенсионен стълб се управляват чрез система на мултифондове, неговата допълнителна пенсия може да бъде до два пъти по-висока в сравнение със сегашния модел. Това заяви в предаването "РеВизия“ по NOVA NEWS Владимир Нечев – член на Управителния съвет на Асоциацията на частните пенсионни дружества в България.

В края на миналата година Министерството на финансите най-накрая предложи въвеждането на т.нар. мултифондове – механизъм, който позволява разделянето на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове на три подфонда според възрастта и рисковия им профил. До 16 януари тече общественото обсъждане, след което проектът трябва да бъде разгледан от Министерския съвет и внесен за гласуване в Народното събрание.

Проектът предвижда създаването на динамичен, стандартен и консервативен подфонд. Колкото по-млад е осигуреният, толкова по-подходящо е участието му в динамичния фонд, където до 90% от средствата ще могат да се инвестират активно в акции, а не основно в облигации, както е в момента.

"Това позволява генерирането на по-висока доходност и съответно – по-висока втора пенсия. В момента инвестиционната рамка е силно консервативна и това ограничава печалбите“, подчерта Нечев.

За хората над 50-годишна възраст е предвиден стандартният подфонд, при който около 55% от средствата ще се инвестират по-агресивно, а при навлизане в предпенсионна възраст осигурените ще преминават към консервативния подфонд, където акцентът ще бъде върху сигурността и устойчивостта. Важно уточнение е, че брутните вноски на осигурените лица остават гарантирани.

Предлаганата реформа идва на фона на сериозен демографски, финансов и икономически натиск върху пенсионната система. Според данни на Евростат и Световната банка тя се намира в състояние, което експерти определят като "технически фалит“, тъй като значителна част от пенсиите се финансират чрез ежегодни трансфери от държавния бюджет.

Това прави разчитането единствено на държавната пенсия все по-рисковано – особено в условията на застаряващо население и ограничени публични ресурси. Все по-ясно се очертава необходимостта от преход към модел, който поставя по-силен акцент върху личните спестявания и капиталовото натрупване в частните пенсионни фондове.

Един от ключовите показатели е делът на активите в пенсионните фондове спрямо БВП. В България те са около 15% от БВП, според данни на Световната банка и ОИСР до 2024 г. – значително под средното за Европейския съюз, което надхвърля 20%. В държави като Швеция и Нидерландия този показател достига и дори надминава 100–200%.

Ограниченият размер на активите у нас е резултат от дългогодишна консервативна инвестиционна политика, силно зависима от държавни облигации. За сравнение, в страни с развити многостълбови пенсионни системи пенсионните фондове са важен двигател на икономическия растеж чрез инвестиции в акции, инфраструктура и международни пазари.

За периода 2020–2025 г. универсалните пенсионни фондове в България са постигнали средна годишна доходност от около 5–7%, според данни на Комисията за финансов надзор. Макар това да е положителен резултат, той остава под нивата в страни като Швеция, където премиум пенсионните фондове отчитат средно около 10% годишна доходност благодарение на по-широка диверсификация и по-висок дял на инвестиции в акции.

Най-тревожният индикатор обаче остава демографският. Към края на 2024 г. старинната зависимост в България е около 38% – тоест на един пенсионер се падат по-малко от трима работещи. Тенденцията е негативна и прогнозите до 2050 г. сочат още по-силен натиск върху разходопокривния модел, основан на текущите вноски на работещите.

На този фон засилването на втория пенсионен стълб чрез въвеждането на мултифондове се очертава като реалистичен път към по-устойчиво пенсионно бъдеще. Това е модел, който вече функционира успешно в редица европейски държави и предоставя на гражданите по-голям контрол, по-висока доходност и по-добра защита от демографските рискове.