Шестокласник от Добрич върна изгубена пенсия и показа, че доброто е живо

12/05/2026, 21:50

Кадър Про нюз Добрич

В дъждовен ден, сред локвите по улиците на Добрич, едно дете направи нещо, което разтърси с простотата и силата си. Шестокласникът Енан Гюджен от СУ „Свети Климент Охридски“ намира близо 180 евро на земята – пари, които за някого се оказват жизненоважни, предава Про нюз Добрич.

Без да се колебае и дори без да ги преброи, момчето влиза в близкия магазин, за да съобщи за намереното. Оказва се, че в същия момент вътре е и жената, която ги е изгубила – възрастна пенсионерка, тръгнала да плаща сметките си.

„Видях парите до една локва. Изобщо не си помислих да ги взема. Веднага влязох в магазина и казах“, разказва спокойно Енан.

Съвпадението е почти невероятно – секунди делят жената от това да разбере, че е изгубила цялата си пенсия. „Бяха чисто нови пари – току-що ги бях взела от пощата“, споделя тя. След като разбира какво се е случило, първоначално е в шок и дори не успява да благодари както трябва. На следващия ден обаче намира момчето, за да му изрази признателността си.

Историята ѝ звучи познато и човешки – бързане, кални улици, плитък джоб и един момент невнимание. „Излизам от пощата, отивам да си купя хляб… бръкнах в джоба – няма пари. Нито човек срещнах, нито нищо“, разказва Милка Желязкова.

Спасението идва в лицето на едно дете.

„Тези пари са животът на тази жена“, казва Енан с простата мъдрост, която рядко се чува от възрастни. „Не трябва да носим чужди пари в нашите ръце. Така са ме учили.“

Постъпката му бързо става известна сред съучениците и приятелите му. „Бяха много горди с мен“, казва той с усмивка. Имало и въпроси – защо не е задържал парите. За него отговорът е ясен: „Защо да ги задържа? Те не са мои.“

У дома също посрещат новината с вълнение. Майка му веднага се свързва с класния ръководител, а поздравленията не закъсняват.

Самият Енан не търси признание. Казва, че просто се чувства „като наистина добър човек“. И макар да признава, че това му се случва за първи път, усмивката му подсказва, че няма да е последният.

Неговото послание е простичко, но силно: „Винаги постъпвайте правилно. Хората могат да огладнеят. Един ден без храна е труден за някои.“

В навечерието на празниците думите му звучат още по-смислено: „Всеки човек заслужава добро, прошка и извинение.“

А дали доброто се връща? Енан не се съмнява: „Да.“

И понякога е достатъчно едно дете, за да ни го припомни.