Той построи 1115 училища из пепелта на България, а после го хвърлиха в затвора и забравиха

01/11/2023, 09:42

Кадър Държавен архив: Министърът на народното просвещение в правителството на Стамболийски Стоян Омарчевски чете поздравителен адрес по случай 50-годишнината на Иван Вазов

Калин Сърменов обърна внимание, че малко познаваме народните си будители.

Той даде пример с един, може би, от най-значимите в българската история.

Ако питате обаче хората, малцина знаят името му, още по-малко какво е направил.

Всъщност той Стоян Омарчевски е дал идеята за честването на Деня на народните будители, който отбелязваме днес.

"Най-смелия и последователен реформатор на българската просвета и култура, Стоян Омарчевски !

По негово предложение 1-ви ноември е обявен за Ден на народните будители през 1922 година!

Министър на народното просвещение в правителството на Самболийски. Построява за две години 1115 училища, предимно в малките градове и селата. Той въвежда задължително основно образование. Създава Богословския факултет, Художествената и Музикалната академия. Създава "достъпни народни библиотеки", за "поощрение на родната литература и изкуство".Създава Български археологически институт. Великият Реформатор прокарва закон за насърчаване на детската литература, като я освобождава от данъци. По негово предложение в Борисовата градина започва изграждането на бюст-паметници на велики българи, наречен Алея на славата.

П.П.А нас не ни интересува кой е той! А и няма кой да го наследи! А и нямаме потребност!

Честит празник “граждани”!", написа Сърменов.

Стоян Омарчевски завършва философия в Софийския университет през 1912 година и „право“ през 1917 година. През 1905 година става член на БЗНС.

В периода 1920 – 1923 година Омарчевски е министър на просвещението, като заменя на поста Цанко Церковски от същата партия.

България е катастрофирала държава на ръба на оцеляването след Балканските войни и Първата световна.

Омарчевски прави серия реформи: въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература. Негов е и законопроектът за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина. Откриват се Медицинският, Ветеринарният, Агрономическият и Богословският факултет на Софийския университет.

През 1921 година Омарчевски прокарва предложената от академик Александър Теодоров-Балан правописна реформа на българския език. Правописът остава в сила до Деветоюнския преврат от 1923 година. Новият правопис не е възприет от голяма част от българските учени, като срещу него се изказват лингвисти като Любомир Милетич и Стефан Младенов. Издателите на някои вестници и списания продължават да използват стария Иванчевски правопис. Освен от земеделците, новият правопис е използван и от комунистите.

През 1922 година Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на народните будители. Датата 1 ноември (по Григорианския календар) е изведена от Деня на покровителя на българите св. Иван Рилски – 19 октомври (стар стил). Според някои източници идеята му била подсказана от обикновен селянин, който му написал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи“ – Левски, Ботев, Каравелов.

Омарчевски е арестуван след Деветоюнския преврат от 1923 година и е освободен на 9 април 1924 година.

От 1925 до 1926 година е член на Постоянното присъствие на БЗНС. През декември 1926 година Съюзът се разцепва, а Омарчевски преминава на страната на БЗНС „Оранжев“ (Константин Томов). През 1929 година се включва в редиците на БЗНС „Врабча-1“. Между 1935 и 1938 година членува в дясната земеделска група „Орач“