Плащаме по 65 лева на бежанец от Сирия

05/09/2013, 20:29

10-ина деца са обградили камара от куфари в столичния кв. “Овча купел”, където се намира регистрационно-приемателният център за бежанци, в понеделник (2 септември) около 17,30 часа.

Няколко семейства тъкмо пристигат за настаняване и родителите са вътре на интервю, докато малчуганите пазят багажа. Питаме откъде са, но те видимо не разбират български.
“Сирия, Сирия” е единственото, което могат да кажат. От агенцията за бежанците споделят, че в последните дни потокът се увеличава неимоверно и никога досега не са имали толкова много хора, за които да се грижат. Не смогвали да обработят данните им и да се запознаят с всеки конкретен случай. Там живеят и емигранти от други страни - около 800 души.

Центърът е ремонтиран, боядисан, почти всички прозорци са преградени с тел. Навсякъде виси пране. Отпред има детски кът за най-малките с пързалка и люлки.

По-големите ритат топка на нещо като миниигрище. Други играят встрани или оглеждат съседната сграда, която очевидно се подготвя, за да приюти нови бежанци. Там кипи строителна дейност. Броят на бегълците вероятно ще се увеличи след решението на външната комисия към американския Сенат за военен удар срещу Сирия.

Центърът е опасан с ограда, но бежанците имат право да ходят където си поискат. В общежитието има курсове по български, които се провеждат всеки ден без събота и неделя.

Право да учат в училище обаче имат само тези, които са получили статут на бежанец, а процедурата е бавна. Някои чакат по повече от 3 г. В сградата се провеждат и квалификационни курсове - за шивачи, кроячи, фризьори, козметици, но това е едва след като научат що-годе български. Някои от бежанците започват работа, ако успеят да си намерят. Всички получават по 65 лв. на месец от държавата, което е изчислено като абсолютния жизнен минимум. Повечето са със семействата си, но някои са избягали съвсем сами.

"Преди месец излизах от училище, в този момент избухна бомба и пред мен се срути една къща. Тогава видях много полиция, войници, както и много хора, изпаднали в паника, които бягаха. Тръгнах и аз да бягам, защото се уплаших. Заедно с тези, които ме заобикаляха, стигнахме до границата с Турция. Оттам взехме автобус до Одрин, а после пак пеша до границата с България. И ето ме тук вече един месец", разказва 16-годишният Лавер. Той е живял в квартал "Кабун" на столицата на Сирия Дамаск. Оттам до границата с Турция са 300 км, които е пребродил пеша. Въобще не знае къде са и как са сега родителите му. Реагирал е на момента, защото е почувствал смъртна заплаха за живота си и е искал само да се спаси от бомбата. Сега той е настанен в приемателния център към Държавната агенция за бежанците в София.

16-годишният Лавер от Дамаск не ходи на училище. Няма право, защото не е получил статут на бежанец. Все още неговият случай се проучва от агенцията. Докато е с неизяснено положение, детето няма право на обучение. Говори едва-едва английски, с българския още не се справя и разчита на свои сънародници, с които общува на арабски.

168 часа

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!