Изповед на 27-годишно момиче: Баща ми ме би с юмруци, защото не му дадох пари

---

Баща пребива дъщеря, защото не му дала пари. Случката се разиграла в петричкото село Първомай. Потърпевша е 27-годишната Невена Златинова. В изповед до в. “Струма” тя разказва битието си.
“Баща ми Румен Златинов от години тормози постоянно психически мен, майка ми, тормози и брат ми Борис, преди да загине в катастрофа през май тази година. Тръгвам си от неговата къща. Чашата на търпението ми преля, когато баща ми вдигна ръка и ме би с юмруци”, оплака се 27-годишната Невена. 

”Искам да разкажа как се държи със семейството си моят баща. Нека всички знаят що за човек е. Омръзна ми да търпя. Знам, че след тази моя изповед той ще се ожесточи още повече към мен и майка ми, но ми е дошло до гуша от неговото отношение към нас. Баща ми от години е без работа. Постоянно търси пари от мен и майка ми Величка, която заради него се видя принудена да замине на работа в Гърция, където гледа стари хора. Имам нейното одобрение да разкажа всичко това”, споделя Невена.

Тя признава, че няма собствено жилище, в което да се изнесе, но и това вече няма да я спре да го направи. 

”Майка ми няма къща или жилище, където да отиде, в случай, че нещата й с баща ми не вървят. Къщата, в която живеем, е на майка му и баща му. А майка ми няма къде да отиде. За това баща ми се възползва от тая нейна безизходност и прави каквото иска с нас.

През май в катастрофа загина брат ми Борис. Когато беше жив, при една кавга баща ми ни изгони от нашия втори етаж, за да живеем на първия - при баба и дядо. Когато се караха с брат ми, баща ми му казваше: “Ке те закопам в парцело”.

После баща ни ни изгони втори път. Брат ми работеше като таксиметров шофьор в Петрич. Не искаше да си губи работата и спеше по хората в Петрич. Аз отидох да живея при вуйчо ми в Благоевград.

Работя по цял ден, прибирам се в 20,00 часа. Баща ми не се сеща веднъж да приготви нещо за ядене да помогне. Не хваща работа. Иска постоянно пари от мен и майка ми. Веднъж не ме е попитал дали ми стигат парите, дали мога да му дам. Вместо родителят да помага на детето, бащата търси пари от дъщеря си! Защото цял живот така е научен. Всичко, което имаме у дома, е купено с парите на майка ми. Вместо да е благодарна, баба ми пуска слухове, че майка ми ходи с мъже в Гърция. Баба ми и сестрата на баща ми са му съюзници.

След като загина брат ми, майка ми се хвана на работа в шивачки цех. После пак замина на работа в Гърция и аз трябваше да взема заплатата й. Взех я, а баща ми поиска да му я дам. Не му я дадох, защото като му дадеш пари, той ги харчи за „норматив”.

Преди няколко дни вечерта баща ми отново ми поиска пари. Трябвали му да мине колата на преглед. Казах му да се хване на работа, а той вика: „За двайсет лева на ден никъде няма да работя”.

На другата сутрин на тръгване за работа му дадох пари. Той каза: „Не ти искам парите.”
И ме бутна по стълбите. Пуснах за това жалба в полицията.

Но чашата на търпението ми преля в петък вечерта. Той беше в кухнята, а аз в една от стаите до компютъра. Чух, че хлопна вратата, беше баба ми.

Тя го попита: Още ли сте сърдити един на друг.
Аз отидох в другата стая. Баща ми дойде при мен и ми вика: Ти следиш ли ме, искаш всичко да докладваш на майка ти.
Казах му да излезе от тази стая.
Той ме попита: Ти каква си да ме гониш?
Казах му, че искам да си тръгна, да отида при роднини. Той застана на вратата и ми каза, че няма да мърдам никъде.
Опитах се да отворя вратата, а той ми каза: Ще те ударя!

Викам: Как така ще ме удариш? 
Той вика: Ей така!

И започна да ме бие. Удари ми три-четири юмрука. Разплаках се и се опитах да отворя прозореца да викна за помощ. Той затвори прозореца и го счупи, заключи вратата към стълбите. Аз отворих прозореца на салона и извиках на помощ комшиите, които бяха отвън, плачех. Баща ми не ги пускаше да влязат. При мен се качиха баба ми и дядо ми.

Казах им: Как така баща ми ще ми иска пари и ще ме бие.
А баба ми вика: Нищо, Невенка, нали не те е утепал?

Баща ми постоянно заплашва мен и майка ми: Сега ще видите оттук нататък какво ви чака.
Вика ми: Щом не си омъжена, ще ме търпиш.

Не мога да търпя повече. След този случай депозирам жалба срещу него.

Писна ми от целия този психически тормоз, който премина в бой. Не мога да преглътна шока от ситуацията, при която баща бие дъщеря си. Реших окончателно - тръгвам си от къщата на баща ми и никога повече няма да се върна там. Майка ми също няма да се върне. Ние с нея също имаме право на щастие в живота. Ще живея при роднини на майка ми, които ме обичат, за да мога да започна нов живот, без тормоз...”, изповядва се Невена.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.