Планината България в Италия крие легенда за спяща Лъвица

12/01/2024, 12:50

Кадър Флабос и Tdeluca60

Монте Булгериа е планина, разположена в южната част на Чиленто , в провинция Салерно , чийто най-висок връх достига 1225 метра.

Безспорно е, че е една от най-красивите планини в региона.

Географското й положение е удивително: на практика е „удължена ръка“, която позволява на Апенините да докосват морето.

Името й произлиза от българските колонисти, заселили се тук преди много векове.

Община Челе ди Булгерия , която се издига по склоновете му, от източната страна, носи името си от планината и отново е свързана с българската колонизация.

Чѐле ди Булгерѝя (на италиански: Celle di Bulgheria) е село и община в Южна Италия, провинция Салерно, регион Кампания. Разположено е на 234 метра надморска височина. Към 1 януари 2023 г. населението на общината е 1733 души.

На планината е посветена красива италианска поема.

Испанският художник приятел на Пикасо Хосе Ортега , който е живял в Боско в продължение на много години, е изваял очертанията на планината в камък, който днес стои в центъра на площада, посветен на него.

Планината е известна като "спящата лъвица", тъй като прилича на огромен лъв в покой с поглед, обърнат на изток и затова местните обичат да мислят, че това е лъв, който е там, за да ги пази.

Планината променя цвета си: гледката е парадокс, но това е магическата красота на тази земя.

Тези, които преодолеят усилието да достигнат върха, са възнаградени с незабравима панорама: от върха гледката се отваря към морето, морето на Палинуро и неговия нос до залива Поликастро и отвъд, с Христос от Маратея, Калабрия и остров Дино и в дни на изключително ясно небе, Стромболи и Еолийските острови на юг, Капри на север.

Планината се вижда от много градове в околността, поразителна е със своята изолация, като се има предвид, че няма други планини в непосредствена близост. Тази особеност може да се види възхитително от град Боско , който се намира в подножието.

Поради своите историко-натуралистични особености, масивът Булгерия е един от най-важните обекти в Европа.

Обитаван от палеолита поради своята варовикова природа и наличието на многобройни пещери, със сигурност посещавани през древността, планината Булгерия дължи името си на българските войници, разположени в тази област по време на гръцката война - готика (около 5 век век от н.е.).

Масивът е изграден изцяло от карбонатни скали с морски произход, отнасящи се предимно към юрския период и в по-малка степен към триас и креда . В планината са открити множество морски фосили .

И многобройни видове диви орхидеи, полета с риган, сладък корен, шипка и лавандула, чийто цъфтеж върху суровата скала предлага магическа гледка.

Една легенда също е свързана с лавандулата, „Божията грешка“: когато Бог оформял света, той загубил няколко лавандулови семена от ръцете си, които паднали само от едната страна на планината Булгерия, най-сухата.

Но тъй като не искал да пропилее това добро, Създателят решил да ги накара да поникнат, въпреки тази сурова почва.

Следователно всеки цъфтеж на голия камък е повторение на "чудотворната грешка".

Това не е единствената легенда, разказвана за планината.

В древността се е смятало, че са я населявали великани и циклопи, пазейки земята, към която всички са се стремили, защото е била целуната от боговете.

И до днес планината Булгерия е наричана Спящата лъвица, защото силуетът от една от нейните гледни точки, е именно този на спящ лъв, обърнал глава на изток, онзи изток, от който идват българите, които са оставили името си.

Хората, които гледат обичат да си мислят, че спящият лъв е там, самотен и неподвижен, винаги и завинаги защитавайки рая, в който стои.

Флората е много богата: има вековни елши и кестенови дървета , метличина, аспержи, шипка , риган , лавандула и множество видове диви орхидеи, включително Orchis italica , Serapias vomeracea , Orchis Fragans и Orchis papillonaceae

Най-лесният път за достигане до върха е този, който започва от Челе ди Булгерия.

Най-високият връх е на около 11 км; До него се стига както пеша, така и с кола. Има алтернативен маршрут, до който може да се стигне само пеша; последният е по-кратък, но представлява по-голяма трудност.

От южния склон на Монте Булгерия (недалеч от центъра на Сан Джовани а Пиро) е възможно да се изкачи карбонатният масив, наслаждавайки се на приятна гледка към залива Поликастро по два основни маршрута. Особено интересен е маршрутът, който започва от спортното игрище Сан Джовани а Пиро, като в началната част пътеката минава покрай Grotta Eremiti .

Откъде идва името?

Хан Алцек, четвъртият син на хан Кубрат, който с част от народа си, който му е бил подчинен след удара на хазарите върху Стара Велика България, се преселва в Италия и сключва договор с краля на лангобардите Гримоалд I (662 – 671 г.), който му позволява да се смята за федерат (съюзник).

Прабългарите се заселват в региона Молизе – в тогавашните околии Селино, Бояно и Изериня.

Те стават лоялни и коректни федерати и съвсем естествено постепенно се асимилират. Името на градчето, буквално преведено означава „Българските килии“. Това се дължи на откритите килии, които напомнят скалните манастири в България. Жителите му нямат българско самосъзнание. Съществува интерес към историческите факти по-скоро от страна на българите и българските общности, живеещи в Италия, провокирано не само от името на селището, но и от издигащата се в района планина, носеща името Монте Булгерия. В цяла Италия могат да се срещнат италиански фамилни имена, които напомнят своя български произход като Булгарини, Булгарели, Булгаручи, Булгаро, Булгари.

На 8 юни 2016 г. в Челе ди Булгерия е открит паметник хан Алцек.

Кадър полк. Дянко Марков

Забележителности в Челе ди Булгерия са: църквата „Света Мария деле Неви“, площад „Умберто I“, паметникът на падналите във войните, паметникът на хан Алцек и др.