На днешната дата в историята

13/01/2024, 07:22

фото: pixabay.com

1610 г. – Галилео Галилей открива спътника на Юпитер – Калисто.

1822 г. – В Гърция е приет дизайнът на сегашния национален флаг.

1854 г. – Във Филаделфия (САЩ) е патентован акордеонът.

1864 г. – В Русия започва въвеждането на провинциални (областни) съвети.

1878 г. – Стара Загора е освободена повторно, а за окръжен началник е назначен руския офицер Куликовски.

1893 г. – В Лондон е учредена Лейбъристката партия на Великобритания.

1898 г. – Френският писател Емил Зола публикува отвореното си писмо „Аз обвинявам“ – протест срещу скалъпеното дело „Драйфус“.

1910 г. – От Метрополитън опера в Ню Йорк е осъществено първото радиоизлъчване – на операта „Селска чест“.

1915 г. – Прожектиран е първият български игрален филм „Българан е галант“ на Васил Гендов.

1915 г. – Мощно земетресение разтърсва град Авецано в Централна Италия, при което загиват 29 800 души.

1916 г. – Поради пробив в дига е наводнена голяма част от територията на Холандия, загиват около 10 000 души.

1935 г. – Саарланд гласува на референдум за присъединяването си към Германия.

1953 г. – Йосип Броз Тито е избран за президент на Югославия.

1964 г. – Първият запис на песента на Бийтълс „Искам да държа ръката ти“ става най-бързо продаващият се сингъл.

1964 г. – Карол Войтила, бъдещият папа Йоан Павел II, е ръкоположен за архиепископ на Краков.

1972 г. – Висшият педагогически институт в Пловдив е преименуван на Пловдивски университет.

1974 г. – Отворено най-голямото летище в света – в Далас, щат Тексас, САЩ.

1991 г. – За да не допуснат независимостта на Литва съветски войски с танкове атакуват телевизията във Вилнюс, при което загиват 11 души.

2001 г. – При земетресение в Салвадор загиват около 800 души.

2020 г. - Най-старият материал, съществуващ на земята на 7,5 милиарда години, разкрит от учени, изучаващи метеорита Мърчисън, паднал на земята в Австралия през 60-те години.

Родени на 13 януари

101 г. – Луций Елий, римски император († 138 г.)

1832 г. – Хорейшо Алджър, американски писател († 1899 г.)

1843 г. – Луи Леже, френски славист († 1923 г.)

1849 г. – Константин Йованович, австрийски архитект от български произход († 1923 г.)

1851 г. – Тодор Каблешков, български революционер († 1876 г.)

1863 г. – Алеко Константинов, български писател († 1897 г.)

1864 г. – Вилхелм Вин, германски физик, Нобелов лауреат († 1928 г.)

1866 г. – Георги Иванович Гурджиев, философ-мистик († 1949 г.)

1878 г. – Пейо Яворов, български поет († 1914 г.)

1880 г. – Александър Морфов, български композитор († 1934 г.)

1883 г. – Никола Марковски, български революционер († 1966 г.)

1898 г. – Николай Фол, български писател и режисьор († 1969 г.)

1909 г. – Маринус Ван дер Любе, холандски комунист († 1934 г.)

1924 г. – Волфганг Краус, австрийски писател († 1998 г.)

1924 г. – Паул Файерабенд, австрийски философ († 1994 г.)

1925 г. – Георги Калоянчев, български актьор († 2012 г.)

1927 г. – Сидни Бренър, южноафрикански биолог, Нобелов лауреат през 2002 г.

1933 г. – Мария Луиза Българска, българска княгиня

1938 г. – Шивкумар Шарма, индийски музикант

1939 г. – Яцек Гмох, полски футболист

1943 г. – Ричард Мол, американски актьор

1947 г. – Карлес Рексач, испански футболист

1949 г. – Ракеш Шарма, индийски космонавт

1958 г. – Буйо, испански футболист

1964 г. – Виолета Георгиева, българска певица

1965 г. – Росен Миланов, български диригент

1966 г. – Патрик Демпси, американски актьор

1969 г. – Стивън Хендри, шотландски играч на снукър

1972 г. – Щефан Байнлих, германски футболист

1977 г. – Орландо Блум, британски актьор

1982 г. – Мария, попфолк изпълнителка

1984 г. – Тодор Паланков, български футболист