България ще инвестира над 3 млн. евро за астрономически изследвания

26/01/2024, 14:50

Снимка Pixabay

България ще инвестира над 3 милиона евро в нова станция за астрономически изследвания. Съоръжението ще бъде част от един от най-интересните и модерни проекти в световен мащаб.

"LOFAR (Low-Frequency Array) или нискочестотният масив, е най-големият радиотелескоп за наблюдение на Вселената в честоти между 10 и 250 мегахерца. Това са най-ниските честоти, които могат да бъдат наблюдавани от земната повърхност. Това прави този радиотелескоп уникален за откриване на нови феномени. Той започва работа през 2012 година и се състои от 52 наблюдателни станции, всяка една от тях с големината на футболно игрище, които са разпределени из Европа", каза доц. д-р Камен Козарев от Института по астрономия към БАН за "България сутрин".

По думите му всички тези станции могат да работят заедно в унисон.

"Когато сигналите от тях се съберат, телескопът има разделителна способност, изключително гъвкав е, позволява наблюдение на феномени от началото на Вселената - много звезди, отдалечени галактики, та чак до наблюдение на магнитните полета. Може да наблюдаваме Слънцето, планети - това е нещо, което друг телескоп не би могъл да го направи", добави доц. д-р Козарев пред Bulgaria ON AIR.

Иновативното е, че LOFAR няма движещи се части.

"Няма сателитни чинии, които се насочват в една или друга посока, което го прави още по-иновативен. Щастливи сме, че в България ще имаме възможността да построим и да използваме такава станция, като най-новото нещо, което се случи, е създаването на европейски консорциум между 6 държави, в които е включена България", поясни събеседникът.

Станцията ще се намира в непосредствена близост до Националната астрономическа обсерватория "Рожен".

"Цялата инвестиция е за повече от 10 млн. лв., щастливи сме от сътрудничеството, което имаме с МОН. Трябва да се инвестира в уникална инфраструктура, човешки капитал. Нашият проект е уникален с това, че самото естество изисква развитие на способностите в информационните технологии, защото този телескоп бълва огромен поток от данни, които ние трябва да можем да обработим", коментира още доц. д-р Камен Козарев.

Радиоастрономията тепърва се развива у нас.