Христанов: Глобата за „Кауфланд“ може да бъде прехвърлена върху потребителите и доставчиците

14/11/2026, 17:49

Кадър Нова нюз

Санкцията от близо 76 млн. евро, наложена на „Кауфланд“ от Комисията за защита на конкуренцията, може да доведе до натиск върху доставчиците или до по-високи цени за потребителите. Това коментира бившият министър на земеделието Иван Христанов в ефира на "Офанзива с Любо Огнянов".

Според него трябва да се промени начинът, по който се разпределят средствата от подобни санкции. Той постави и въпроса дали независимият регулатор не е започнал да действа в зависимост от правителството.

Той припомни предишни глоби, наложени през годините, като посочи, че размерът им е бил значително по-малък - 80 000 евро през 2016 г., 176 000 евро през 2020 г. и 256 000 евро през 2025 г. По думите му част от тези санкции са били отменени или обжалвани.

„През последните 10 години КЗК констатира едни и същи нарушения. Тя не ги констатира само в тази верига. Ако влезете в социалните мрежи, ще видите много въпроси по отношение на олио, хляб, веригите, бензиностанциите, мобилните оператори“, коментира бившият министър.

Според него дълго време глобите са били символични, а сега има рязка промяна в подхода на комисията.

В разговора Христанов направи сравнение с наложени санкции на търговски вериги в други европейски държави. Той посочи глоба от 162 млн. евро за полската верига „Бядронка“ през 2020 г., както и санкция от 38 млн. евро за френската „Льоклер“ през 2024 г.

По думите му общият размер на глобите за тригодишен период в целия Европейски съюз е бил около 42 млн. евро, като те са били наложени за различни случаи и на различни компании. Христанов посочи, че според данните за санкционираната търговска верига става дума за 754 случая. По негова сметка това прави приблизително 50 000 евро на случай.

Търговската верига определи глобата като прекомерна и заяви, че тя пренебрегва утвърдените европейски стандарти за пропорционалност.

Бившият министър обърна внимание и на съдебното обжалване на предишни санкции. По думите му е важно наложената сега глоба да не бъде отменена от съда.

„Изключително важно е тази санкция да не падне в съда. Защото ако тя падне в съда, това обезсмисля целия закон и цялата дейност на КЗК“, заяви Христанов.

Той посочи, че окончателното решение ще зависи от съда и от преценката на събраните доказателства.

Христанов коментира и изказванията на министъра на икономиката след скандала около санкцията. Според бившия земеделски министър е притеснително, когато представител на кабинета говори по начин, който може да се възприеме като позиция на независим регулатор.

„Комисията за защита на конкуренцията е по същество независим орган, независим включително от кабинета. И когато министърът на икономиката започне да говори от името на КЗК, тогава вече започваме да си задаваме въпроса дали властта, разбирайте кабинета, и независимият регулатор не са станали зависими един от друг“, заяви той.

Христанов припомни и предишна среща между премиера и представители на търговските вериги, на която, по думите му, е било поискано цените да бъдат намалени с 15%.

Христанов представи данни за печалбата като процент от оборота на няколко търговски вериги в България и Европа. По думите му „Кауфланд“ в България отчита 4,8%, а „Лидл“ – 4,4%. За сравнение той посочи 3,8% за „Кауфланд“ в Румъния, 3% за финландската Kesko, 2% за нидерландската Ahold и полската Biedronka, както и 1% за френската Carrefour.

Той заяви, че производители, преработватели и доставчици се притесняват да говорят публично за отношенията си с големите търговски вериги.

Според бившия министър санкцията от 76 млн. евро сама по себе си няма да гарантира по-ниски цени или по-добри условия за производителите.

„Те няма да платят тази глоба от джоба си. Ще избият тези пари или от цените към нас, клиентите, или от цените, които получават от доставчиците. Ще натиснат за още по-големи отстъпки“, предупреди Христанов.

Той даде за пример практики във Франция и Чехия, където според него при определени санкции средствата се връщат към ощетените производители и преработватели, вместо да постъпват в държавния бюджет.

По думите му, ако глобата бъде платена, но средствата останат само в държавния бюджет, това няма непременно да подобри положението на потребителите и доставчиците.

В разговора беше засегнат и проектобюджетът, както и планираните промени в администрацията на земеделския сектор. Според Христанов бюджетът няма ясна визия и съкращенията се предвиждат без достатъчно ясна обосновка.

„Бюджетът има един фундаментален проблем – няма визия в него. Най-вероятно министърът на финансите е пуснал една допитване към всички останали министри и агенции: дайте си сметките. След което е обобщил и е наредил да режат“, коментира той.

Бившият министър даде за пример планираните съкращения в Агенция „Пътна инфраструктура“. По думите му се предвижда да бъдат освободени над 430 души от контролните звена, което представлява около 67% от състава им. За сравнение съкращенията в централната администрация на агенцията щели да бъдат едва 3-4%.

Христанов направи връзка с тежките катастрофи по пътищата и изрази съболезнования към близките на загиналите при произшествието на магистрала „Тракия“.

„При положение че България е на водещо място по смъртност на пътищата, може ли да махнете контролния орган, но в същото време централната администрация да не бъде засегната по никакъв начин?“, попита той.

Като друг пропуск в бюджета Христанов посочи липсата на конкретни мерки за борба с корупцията и олигархията. По думите му тези теми отсъстват от планираните промени и съкращения.