Модернизиране на денталните процеси: преходът към дигитални отпечатъци

01/09/2026, 19:21

Отпечатъчната лъжица, с която се взема традиционен отпечатък на зъбите и околните тъкани, има зад гърба си забележително дълга кариера в стоматологията и едва ли ще изчезне с почести още утре. До нея обаче вече стои технология, която променя не само начина, по който се получава моделът на зъбите, но и поредицата от действия между пациента, стоматолога и лабораторията.

При дигиталния отпечатък информацията се получава чрез интраорален скенер. Устройството заснема последователно зъбите и околните тъкани, а софтуерът обединява събраните данни в триизмерен модел. Стоматологът може да го разгледа още докато пациентът е на стола, а след това цифровият файл да бъде изпратен към лабораторията или използван в съответния CAD/CAM процес.

От отпечатък към 3D модел

При традиционния метод стоматологът поставя отпечатъчен материал в специална лъжица, позиционира я в устата и изчаква материалът да се втвърди. След свалянето на отпечатъка може да се оцени дали необходимите детайли са възпроизведени достатъчно добре.

Ако предстои изработването на корона, мост или друга протетична конструкция, получената информация трябва да продължи към зъботехническата лаборатория. В зависимост от използвания процес там може да бъде създаден и физически модел.

При интраоралното сканиране първата част от тази верига се променя. Информацията за клиничната ситуация се събира направо в цифров вид. Не е необходимо първо да бъде пренесена върху отпечатъчен материал, а след това от него да се възпроизвежда модел.

Контрол още на стола

Една от най-практичните разлики се появява преди пациентът дори да е станал от стоматологичния стол.

По време на сканирането софтуерът изгражда модела на екрана. Стоматологът може да го завърти, увеличи и да провери дали необходимите участъци са заснети добре. Ако малка зона липсва или не е достатъчно ясна, в много случаи може да се върне към нея и да добави необходимите данни.

При традиционния отпечатък, проблем открит след изваждането му от устата, понякога налага повторение на по-голяма част от процедурата.

Това обяснява и защо дигиталният подход може да спести време. Систематичен преглед на 17 клинични проучвания с общо 437 пациенти установява, че при разглежданите процедури интраоралното сканиране като цяло е било по-бързо от конвенционалното вземане на отпечатък, макар резултатите да варират според системата и клиничния случай.

Не всяко сканиране следователно е автоматично по-бързо. По-интересното предимство е възможността част от контрола да се извърши веднага, вместо проблемът да бъде открит по-късно по веригата.

Какво усеща пациентът?

При традиционния метод в устата се поставят лъжицата и отпечатъчният материал, който трябва да остане там до необходимото втвърдяване. За много хора това не е особен проблем. При силно изразен гълтателен рефлекс, чувствителност към материала или тревожност процедурата може да бъде доста по-неприятна.

При дигиталния метод сканиращият накрайник постепенно преминава около зъбите и събира необходимите данни. Клиничните проучвания, включени в систематични обзори, като цяло показват предпочитание на пациентите към дигиталните отпечатъци, включително заради комфорта по време на процедурата.

Връзка с лабораторията

След като сканирането приключи, започва частта от дигиталния процес, която пациентът почти не вижда, но за практиката е особено важна. Полученият 3D модел може да бъде предаден по електронен път към зъботехническата лаборатория и да се използва при проектирането на корони, мостове и други конструкции. Цифровите отпечатъци намират приложение и в ортодонтски и имплантологични процеси, като конкретните възможности зависят от системата и клиничния случай. При избора на дентален скенер трябва да се мисли и за това какво става с данните след сканирането.

Може ли лабораторията да работи с файловете? Как се експортират? Има ли ограничения за използването им в друг CAD/CAM софтуер? Ако практиката работи с повече от една лаборатория, може ли без затруднения да изпраща случаите към всяка от тях?

Някои системи поддържат отворени файлови формати като STL, а в определени конфигурации могат да бъдат налични и PLY или OBJ. Препоръчва се при практическа демонстрация да се проверят не само самото сканиране, а експортирането, предаването към лаборатория и отварянето на файла.

Какво влияе на точността?

Дигиталният модел може да изглежда съвършено чист на екрана, но се създава при условия, които нямат нищо общо с лабораторна витрина.

Пациентът се движи и диша, в устата има слюнка, достъпът до някои участъци е ограничен, а около препарационната граница могат да присъстват влага или меки тъкани, които затрудняват видимостта.

Значение има и начинът на сканиране. Интраоралният скенер не прави една голяма снимка на цялата зъбна дъга. Той събира множество участъци, които софтуерът последователно свързва. При по-голям обхват тази задача става по-сложна.

Затова добрият резултат при сканиране за единична корона не означава автоматично същото поведение при цяла дъга или сложна имплантна конструкция. Научните обзори показват добри резултати при много клинични приложения, но също така подчертават влиянието на клиничната ситуация, дължината на сканирането, използваната система и оператора.

И тук има още един фактор, който често се подценява: опитът. Проучване върху обучението с две различни интраорални системи установява осезаемо намаляване на времето за сканиране с натрупването на практика. При едната система изравняването на кривата се наблюдава приблизително след 11 повторения, а при другата след 14. Това не е универсален срок за обучение, но показва добре, че умението на оператора е реална част от резултата.

Какво да сравним?

Когато две устройства са едно до друго в спецификационната таблица, най-големите числа лесно привличат вниманието. За ежедневната работа обаче няколко по-прозаични характеристики могат да се окажат по-съществени.

Ергономията има значение, особено ако устройството ще се използва многократно през деня. Теглото, формата на ръкохватката и размерът на накрайника влияят върху достъпа и начина, по който стоматологът работи около пациента.

Кабелният или безжичният режим също не е просто въпрос на предпочитание. Безжичното устройство освобождава зоната около стола, но въвежда батерия и зареждане като част от организацията. При кабелната система този ангажимент отпада.

Софтуерът заслужава не по-малко внимание от самия скенер. Автоматичното разпознаване на нежелана тъкан, контролът на оклузията, прегледът на препарационните граници и начинът, по който се управляват пациентските случаи, могат осезаемо да променят ежедневната работа. При отделните модели и конфигурации тези възможности се различават.

И накрая идва реалният клиничен тест. Устройство, което ще се използва предимно за единични възстановявания, няма непременно да бъде оценявано по същите критерии като система за ортодонтски или сложни имплантологични случаи.

Какво влиза в цената?

Цената на интраоралния скенер е най-видимата част от инвестицията и обикновено първата, която се сравнява. Преди покупка трябва да е ясно какво влиза в конкретната конфигурация: необходим ли е отделен компютър, какъв софтуер се предоставя, има ли платени модули или бъдещи лицензи, какви са условията за актуализации и какви консумативи ще се използват.

Накрайниците също заслужават проверка. При различните устройства те могат да имат различни режими и ограничения за стерилизация. Например продуктовите данни за Panda Smart и Panda P3 Plus описват автоклавируеми накрайници, но условията трябва да бъдат проверявани за конкретния модел, а не да се приемат като обща характеристика на всички скенери.

Към общия разход трябва да добавим още обучението, поддръжката и времето, необходимо на екипа да включи устройството в ежедневния си процес.

Софтуер, обучение и сервиз

Добре е предварително да се види как се създава нов случай, как се коригира сканирана област, как се записва оклузията, как се експортира файлът и как се изпраща към лабораторията. Ако дадена функция изисква допълнителен модул или абонамент, това трябва да бъде ясно още при сравнението.

Обучението също не бива да се свежда до няколко минути около демонстрационния модел. Клинични изследвания върху learning curve при интраоралното сканиране показват, че скоростта и увереността се подобряват с повторението и че отделните устройства могат да имат различна крива на усвояване.

За практиката това превръща няколко обикновени въпроса в важни критерии: има ли обучение след покупката, кой оказва техническа помощ и какво се случва, ако устройството спре да работи.

Скенер, който вече участва ежедневно в протетичните случаи, не е периферен аксесоар. Неговото временно отпадане може да върне кабинета към резервен процес или да забави изпращането на случаи към лабораторията. Затова сервизната организация има съвсем реална стойност.

Как да изберем скенер?

Първият критерий при избора на интраорален скенер е не моделът, а за какви случаи ще се използва най-често. Кабинет, който работи предимно с единични корони и мостове, няма непременно същите изисквания като практика с много ортодонтски или имплантологични случаи. Различават се както необходимата точност при определени клинични ситуации, така и софтуерните функции и начинът, по който събраните данни ще бъдат използвани след сканирането.

Следващата проверка е връзката със зъботехническата лаборатория. Добре е предварително да се уточни в какви файлови формати лабораторията приема случаите, с какъв софтуер работи и дали данните от избрания скенер могат да бъдат използвани без допълнителни ограничения или преобразуване. Това е особено важно, когато кабинетът работи с повече от една лаборатория.

Едва след като тези условия са ясни, има смисъл да се сравняват характеристиките на самите устройства. Теглото и формата влияят върху удобството при продължителна работа, размерът на накрайника – върху достъпа в устата, а кабелният или безжичният режим променя организацията около стола. Скоростта на сканиране също има значение, но трябва да се разглежда заедно със софтуера, начина на обработка на данните и лекотата, с която операторът може да коригира пропуснат участък.

Така сравнението вече не се свежда до въпроса кой скенер има най-впечатляваща техническа таблица. Подходящият модел е този, чиито клинични възможности, софтуер и начин на работа съответстват на случаите, които кабинетът действително поема, и на лабораторния процес, който следва след сканирането.

Често задавани въпроси:

Какво представлява дигиталният отпечатък?

Това е триизмерен цифров модел на зъбите и околните тъкани. Интраоралният скенер събира информация от последователно заснети участъци, а софтуерът ги обединява в общ модел.

Има ли облъчване при интраоралното сканиране?

Не. Интраоралният скенер използва оптична технология за заснемане на повърхностите в устата и не представлява рентгеново изследване.

По-точен ли е от традиционния отпечатък?

Няма универсален отговор за всяка клинична ситуация. Интраоралните скенери постигат добри резултати при множество приложения, но точността зависи от обхвата на сканиране, клиничните условия, системата, протокола и опита на оператора.

Може ли да се използва за корони?

Да. Дигиталните отпечатъци широко се използват при изработването на единични корони и други фиксирани възстановявания. Приложимостта се определя според конкретния клиничен случай.

Може ли да се използва при импланти?

Да. При имплантното протезиране се използват специални scan bodies, чрез които позицията на импланта може да бъде пренесена в цифровия модел. При сложни и пълно-дъгови случаи изискванията към протокола и точността са по-високи.

Колко време отнема едно сканиране?

Няма универсално време. То зависи от обхвата, системата, клиничните условия и опита на оператора. Проучванията върху обучението показват, че времето намалява съществено с натрупването на практика.

Кое е по-важно – скоростта или файловият формат?

И двете могат да имат значение, но решават различни проблеми. Скоростта засяга работата около пациента, докато съвместимостта на файловете определя колко свободно случаят може да продължи към лабораторията и останалите системи.

Какво трябва да проверим освен покупната цена?

Софтуера и лицензите, файловите формати, необходимия компютър, накрайниците и стерилизацията им, обучението, сервиза, техническата поддръжка и съвместимостта с лабораториите, с които практиката работи.