Той е най-наивният премиер на Великобритания: Дал части от Чехословакия на Хитлер, за да "има мир"

15/02/2024, 12:45

Кадър Ютуб

Диктаторите са ненаситни.

Те не признават международни договори, а разбират единствено от езика на силата.

Отстъпките пред тях никога не носят мир, а засилват самоувереността им и показват слабостта на противника - хранят ги като тумор.

„Аз ви донесох мира на нашето време“.

Това заявява гордо на 30 септември 1938 г. на летището край Лондон британския премиер Невил Чембърлейн, веейки лист хартия с подписа на Хитлер и Мусолини от Мюнхен.

Няколко часа по-късно Чембърлейн се хвали на краля и вее гордо листчето и на балкона на Бъкингамския дворец.

Според листчето Германия взема Судетската област в Чехословакия.

Областта е населена с хора от немски произход и Хитлер често лъже, че те са подложени на репресии от чехите. За много от западните "миротворци" обаче в този момент това звучи дори логично и оправдано, за да се даде областта на Германия.

Великобритания и Германия никога повече няма да воюват помежду си, пише още в листчето.

Валят поздравления и ръкопляскания към "мирния договор" в парламента – нещо невиждано в новата история на Англия.

"Вие имахте да избирате между войната и позора. Вие избрахте позора. Но вие ще получите и войната", реагира Уинстън Чърчил по този повод.

Чърчил е прав, Чембърлейн греши катастрофално.

Отстъпките на Чембърлейн към диктаторите проправят пътя към Втората световна война.

Затова Невил Чембърлейн от Консервативната партия се смята за един от най-наивните лидери на Великобритания за последните 100 години.

Неговите наивни действия да прави териториални отстъпки на Хитлер се смятат, като една от водещите причини за разрастването на мощта на Нацистка Германия и разпалват войната на целия континент.

Благодарение на отстъпките на Чембърлейн към август 1939 г. Хитлер вече е убеден, че демократичните нации никога няма да му окажат ефективна опозиция.

Той изразява презрението си към тях в реч, която произнася пред своите главнокомандващи:

„Нашите врагове имат лидери, които са под средното ниво. Без личности. Няма господари, няма хора на действието… Нашите врагове са дребни. Видях ги в Мюнхен.“

Роден край Бирмингам на 18 март 1869 г.

Невил Чембърлейн е син на Джоузеф Чембърлейн и брат на Остин Чембърлейн. През периода 28 май 1937 – 10 май 1940 г. е министър-председател на Обединеното кралство.

Чембърлейн е привърженик на политиката на омиротворяване на агресора – Хитлеристка Германия, на което е противник неговият опонент и следващ премиер – Уинстън Чърчил.

През 1938 г. Чембърлейн подписва Мюнхенското споразумение с Хитлер, Мусолини и премиера на Франция Едуар Даладие. При завръщането си в Лондон Чембърлейн показва пред посрещачите подписаното споразумение с думите: „Аз ви донесох мир“.

Още на следващата година става ясно, че тази политическа позиция на Невил Чембърлейн не носи мир в Европа.

Възползвайки се от дипломатическия комфорт, Хитлер започва ревизия на Версайската система от договори. В края на 1939 г. Чембърлейн се разболява тежко и на 10 май 1940 г. той предава поста премиер на Уинстън Чърчил – привърженик на безкомпромисната борба с диктаторите Хитлер и Мусолини.

На 9 ноември 1940 г. Невил Чембърлейн умира в Хампшър.

Политика на умиротворяване или политика на отстъпки е дипломатическа политика на политически, материални или териториални отстъпки с цел избягване на конфликт с агресивна сила.

Терминът най-често се прилага към външната политика на няколко поредни правителства на Обединеното кралство (на Рамзи Макдоналд (на длъжност: 1929 – 1935), Стенли Болдуин (1935 – 1937) и най-вече Невил Чембърлейн (1937 –1940)) по отношение на нацистка Германия и фашисткото кралство Италия между 1935 и 1939 г. Под британски натиск, подобна насока има и френската външна политика от периода.

В началото на 30-те години на XX век отстъпките в дипломацията са широко възприемани като желателни по ред причини: поради антивоенните настроения, породени от травмите от Първата световна война, съображенията за обоснованост на реваншистките настроения след Договора от Версай у част от германското общество и схващането, че фашизмът е полезна форма на антикомунизъм. През 30-те години политиката на умиротворяване е популярна сред британската върхушка, включително кралското семейство, големия бизнес от лондонското Сити, Камарата на лордовете и медии като Би Би Си и Таймс. Въпреки това, към момента на Мюнхенското споразумение – сключено на 30 септември 1938 г. между Германия, Обединеното кралство, Франция и Италия – на нея вече се противопоставят Лейбъристката партия, няколко дисиденти-консерватори (като бъдещия министър-председател Уинстън Чърчил, министърът на войната Дъф Купър и бъдещият министър-председател Антъни Идън).

Тъй като тревогата за възхода на фашизма в Европа нараства, Чембърлейн прибягва до опити за цензура на новините, за да контролира общественото мнение. След Мюнхен той уверено обявява, че е осигурил „мир за нашето време“.

В резултат на анексирането на Судетската област Чехословакия губи 800 000 граждани и голяма част от индустрията и планинските си защити на запад.

Това остави останалата част от Чехословакия слаба и безсилна да устои на последвалата окупация.

През следващите месеци страната е победена и престава да съществува, тъй като Германия анексира Судетската област, Унгария – част от Словакия (вж. Първи виенски арбитраж), включително Карпатска Рутения, а Полша – Заолже. На 15 март 1939 г. германският Вермахт навлиза в останалата част от Чехословакия и от Пражкия замък Хитлер провъзгласява Бохемия и Моравия за протекторат, завършвайки германската окупация на Чехословакия.

Създадена е независима Словакия с пронацистко марионетно правителство.

През март 1939 г. Чембърлейн предвижда възможна конференция за разоръжаване между него, Едуар Даладие, Хитлер, Мусолини и Йосиф Сталин; неговият вътрешен министър Самуел Хор, казва: „Тези петима мъже, работещи заедно в Европа и благословени в усилията си от президента на Съединените американски щати, могат да станат вечни благодетели на човешката раса.“

На практика британците и французите чрез преговорите в Мюнхен, са притиснали своя съюзник Чехословакия да отстъпи част от територията си на враждебен съсед, за да запазят мира. Уинстън Чърчил оприличава преговорите в с Хитлер с това, че човек иска £1, след това, когато му дадат, иска £2, а когато му бъде отказано, се задоволява с £1,17s.6d.

Британските лидери се ангажират с Мюнхенския пакт, въпреки че осъзнават уязвимостта на Хитлер по това време. През август 1938 г. генерал Лудвиг Бек предава съобщение на лорд Халифакс че по-голямата част от германския генерален щаб подготвя преврат срещу фюрера (т.нар. „септемврийска конспирация“), но ще атакуват само ако имат „доказателство, че Англия ще се бие, ако Чехословакия бъде нападната“. Когато Чембърлейн получава новината, той я пренебрегва. През септември британците получават уверение, че предложението за преврат все още е валидно, с ключова подкрепа на частния сектор, полицията и армията, въпреки че Бек е подал оставка.

В крайна сметка Чембърлейн отстъпва на всички искания на Хитлер в Мюнхен, защото вярва, че Великобритания и нацистка Германия са „двата стълба на европейския мир и опори срещу комунизма“.

Чехословакия има модерна, добре подготвена армия и когато влиза в Прага Хитлер признава, че една война би струвала на Германия много кръв, но решението на Франция и Великобритания да не защитят Чехословакия в случай на война (и изключването на Съветския съюз от уравнението) означава, че резултатът би бил несигурен.

Това събитие представлява основната част от това, което става известно като Мюнхенско предателство (на чешки: Mnichovská zrada) в Чехословакия и останалата част от Източна Европа, тъй като чешкото мнение е, че Великобритания и Франция са ги притиснали да отстъпят територия, за да предотвратят голяма война, която ще включва Запада. Западното мнение е, че те са били притиснати, за да спасят Чехословакия от пълно унищожение.

На 1 септември 1939 г. германските войски нахлуват в Полша; Великобритания и Франция встъпват във войната срещу Германия, но първоначално избягват сериозно военно участие – този период става известен като Странна война. След германското нахлуване в Норвегия общественото мнение се насочва срещу Чембърлейн и как той води войната. След дебата за Норвегия в британската Камара на общините той подава оставка и на 10 май 1940 г. министър-председател става Уинстън Чърчил. През юли, след падането на Франция, когато Великобритания остава почти сама срещу Германия, Хитлер предлага мир. Някои политици в правителството и извън него са склонни да обмислят предложението, но Чърчил го отхвърля.

Чембърлейн умира на 9 ноември същата година. Чърчил му отдава почит:

„Каквото и друго да казва или не историята за тези ужасни, огромни години, можем да сме сигурни, че Невил Чембърлейн е действал с пълна искреност според своите разбирания и се е стремял до предела на възможностите и властта си, които бяха значителни, да спаси света от ужасната, опустошителна борба, в която сме въвлечени сега."

Налага се Чърчил да оправя зловещата грешка на предшественика си, наивно вярващ, че някакво листче с подпис и териториални отстъпки може да умилостиви диктатор.