Психолог обясни защо българите вярват на суеверия, а не на науката

15/02/2024, 14:26

Пиксабей

75% от българското население в определен момент прибягва до суеверия, за да се справи с трудни житейски ситуации.Това каза проф. Пламен Димитров в "Денят на Фокус“ по радио "Фокус“.

Той работи по темата от 30 г. Димитров коментира измама, свързана с гледачка, която изнудва доверила й се жена с голи снимки, които жената е пратила на "гадателката“. Той е медицински психолог и екзистенциален терапевт с 40-годишен международен стаж в областта на психологичното и организационното консултиране, индивидуалната и групова психотерапия, кризисната интервенция.

“Такива феномени се наблюдават непрестанно. Суеверието е дълбоко заложено в човешката култура в цял свят. Гледачката са периферна, изметна част от нещо, което суеверието прави с хората.

То е проникнало и в корпоративното мислене, базира се на човешките потребности за сигурност, контрол и справяне с неизвестното.

Ако видите програмите на действащи политически партии, ще видите, че те са базирани на пожелателно, не на критично мислене и наука.

Доверяването на магическите форми е свързано със защитните механизми на тревожната психика.

Искаме да изследваме мистерията на живота.

Когато не познава научните методи, прибягва до интуитивното мислене, характерно за детската възраст.

Всяко дете преминава естествено през тази фаза – затова приказките са изключително важни", даде подробности по темата проф. Димитров.

“Целта е да се избегнат емоции, пораждани от трудни ситуации. Суеверието е свръх устойчиво – това са дисфункционални убеждения, които, веднъж формирани, се затвърждават много силно у нас. Хороскопите, астрологията са примери за това. Рекламите – също. Ако се доверяваш на идеологии, които не почиват на доказателствени изследвания, на псевдопрактики, коучинг, почиваш върху суеверни мисли. Те намират смисъл в неистини- обслужват субективното ни желание по лесен начин, на къс пас с живота", каза експертът.

Двата стълба, върху които стои суеверието, са невежеството и липсата на критично мислене, другото е страх. Трудни за овладяване емоционални състояния водят към опити за преодоляването им чрез магичното, добави Димитров.

“Фройд смята, че религията и суеверието имат общ знаменател – "Всяка религия е масова невроза, всяка невроза е лична религия“. Тя почива на несигурност и неинформираност. Човек има нужда да си обясни света и тогава става реактивен, субективен . Така можем да осмислим лъжите и налудностите, част от тях се откриват в религиозните системи", коментира събеседникът.

“Критичното мислене, откриването на причинно-следствените връзки е плод на науката, на когнитивно-поведенческата терапия. Това са антидотите да суеверието, смята Димитров. Връзваме си мартеници – това е защитно-компенсаторен механизъм, който се опитва да контролира сили, които са неконтролируеми.

Когато има масова манипулация обаче, българите са по-скептични. Ние сме в състояние на съмнение, непрестанно. Ако се сравним с другите европейски държави, ще видите, че и по отношение на ваксините обществото ни се съмнява дори когато му се представят доказателства за ползите. Това е добър сигнал за защитен механизъм и белег за болезнен минал опит", отчете проф. Пламен Димитров.