Иван Кръстев, зам.-министър на образованието: 508 млн. евро ще влязат в България по новата европрограма

23/09/2013, 10:29

Зам.-министърът на образованието Иван Кръстев присъства на националната конференция с международно участие по природни науки „Европа - територия на знанието”, която се проведе във Варна под патронажа на министъра на образованието и науката проф. д-р Анелия Клисарова в партньорство с Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН и с участие на представители на образователния офис на ЦЕРН и на висши училища.

Преди да заеме настоящия пост, има опит в Агенцията по заетостта.

Той отговаря за европейските програми и най-вече за "Образование и наука за интелигентен растеж", от която се чака най-голямото финансиране.

Завършил е международни отношения в СУ „Св. Кл. Охридски”. От 2006 г. работи в Министерството на труда и социалната политика, първоначално като експерт, по-късно става началник-сектор и началник-отдел в Главна дирекция „Европейски фондове и международни програми”, а от януари 2011 г. я оглавява.

- Г-н министър, на каква стойност ще бъде новата програма "Образование и наука за интелигентен растеж"?

- Стойността, която е до момента е в рамките на това, което е прието от Министерския съвет като доклад за разпределение на средствата между отделните оперативни програми. Сумата е в размер на 508 млн. евро само европейско финансиране. Нашият ангажимент в момента е доразработването на самата програма, нейното прецизиране, а не толкова финансовото й измерение. Дотолкова, доколкото от страна на Министерството на образованието и науката имаше един много голям и амбициозен проект на ОП, с екипа в момента се окрупнили мерките и инвестициите. Нашият ангажимент е да удовлетворим нуждите в сферата на науката и образованието за следващите поне 9 години. Основната ни работа е оперативната програма да се вписва в рамките на всички финансови инструменти, с които разполагаме. Това е бюджетът за образование както за следващата година , така и в разчетите за 3-годишната бюджетна прогноза и амбицията от страна на правителството поетапно да се увеличават средствата за образование като процент от БВП. Това е разбирането на МОМН.

- Докъде е стигнал проектът?

- Към момента нашият проект включва 3 основни приоритетни оси на оперативната програма. Едната е изцяло към инвестиции и наука, към закупуване на оборудване, ремонтиране на сгради и помещения, изграждане на модерни центрове за върхови постижения, центрове за компетентности. Втората е насочена към качеството на образованието и развитието на човешкия потенциал в сферата на образованието и науката. Това включва не само квалификация, а пробиране, разработване, включване на нови учебни програми. За нас много важна е реформата и във висшето и в професионалното образование, а това е ангажимент и на министъра и на мен като част от нейния екип и колегите. Моята задача ще бъде да осигуря адекватно финансиране. Последната конференция е много добър пример как да се изграждат такива връзки. Регионалната специализация, свързана с потребностите на пазара на труда също е важна. Варна има няколко големи и престижни висши училища, а в съответните професионални гимназии през последните години също има нужда да се инвестира допълнително. Нужно е да се развие връзката между едните и другите. Може да се развие връзка между съответните техникуми и Морско училище например, изграждането на подходящ научен комплекс, който да подпомага развитието на съответните професионални направления, който да се ползва от всички участници в проекта, включително и фирми, които биха се съгласили да работят в процес на взаимодействие с висшето професионално училище.

Третата сфера е достъпът до образование. Истината е, че България има голям проблем. Той не е само демографски. Той е свързан със структурата на работната сила в бъдеще. Ние имаме ключов ангажимент към стратегията България 2020. Те са 3 и всичките са в социалната сфера. Един от тях е намаляване процента на отпадналите от образование. В момента е 12,6, ние имаме за цел да стигнем поне 10. Но трябва да направим стъпки сега, за да имаме резултат след 10 години, защото ако не ги направим сега спрямо децата от детските градини, това няма как да се случи ефективно. Следващите мерки към превенция на отпадането също не бива да бъдат пренебрегвани. Това включва работа с деца с увреждания, с дивиантно поведение, техните родители. Трябва да се работи и с преподавателския състав, с борбата с определени предразсъдъци. На всички нас е необходим манталитетът за социална чувствителност. В лицето на българските учители ние имаме хора, които извършват много сериозна социална работа. Те трябва да получат подкрепа.

- Кога очакваните пари по научната оперативна програма ще могат да влязат в България?

- За да влязат парите в България, от страна на министерството ще направим всичко възможно. Аз бях част от екипа на Министерството на труда и социалната политика, който първи стартира първия програмен период през 2007 г. Сега имаме амбицията да сме готови на възможно най-ранен етап. Поне ключовите мерки. Ще реализираме проекти, представляващи национални програми. Например мерки ще се предприемем за малките училища, за защитените също. По отношение на инфраструктурата водим преговори с Министерството на регионалното развитие по бъдещата програма „Регионов растеж” да бъде осигурено адекватно финансиране на образователната инфраструктура – и държавна и общинска. Това ще е окрупнена инициатива с ясна рамка да подкрепим този процес чрез инвестиции в човешкия капитал – средствата достигат до преподаватели, деца. Когато говорим за програми, ние инвестираме в конкретни хора, тези пари не отиват в администрация или другаде. В момента над 830 000 деца са били обхванати в извънкласни и извънучилищна дейност по ОП „Развитие на човешките ресурси“. Важно е за какво се използват тези пари.

- На какво ниво е грамотността на подрастващите?

- Процентът на неграмотните през последните години расте. Нашата система обаче тепърва се пренастройва като начин на преподаване, за да бъде адекватна на съвременните изисквания. Със сигурност има нужда от нови учебни програми, но знаете една от ключовите ни инициативи в момента е да постигнем консенсус по отношение на проекта за нов закон за средното образование. Той се работи вече над 8 години. Ще направим всичко възможно да представим в НС един проект на закона, който отговаря на националните приоритети. И не само на тях. На нуждата на децата в градините и училищата, на над 127 000 преподаватели и непедагогически специалисти. Много голямо предизвикателство са социалните сектори, защото като се прави нещо, резултатът се вижда десетилетия след това. Подобни мерки не се взимат без консенсус. Ние ще търсим разбиране и съгласие по основните национални приоритети, образованието трябва да е такъв. Да се надяваме да намерим най-широка обществена подкрепа. Амбицията на министъра е най-широко да се ангажират структури на гражданското общество и колегите преподаватели и висшите училища и научните среди. Важно е рамката, гръбнакът, нормативната рамка на българската образователна система да отговаря на стратегическите цели.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!