Шулева: Не може една държава, която е в ЕС, да има почти половин милион българи на минимална работна заплата

20/10/2026, 19:57

Кадър bTV

Бюджетът за 2027 г. предвижда намаляване на дефицита до 4,3%, но това не означава устойчиво оздравяване на публичните финанси. Причината е, че държавният дълг продължава да расте, разчита се на еднократни приходи, а капиталовите инвестиции намаляват. Това заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът Лидия Шулева.

Според нея основният проблем е, че правителството се стреми да ограничи бюджетния дефицит предимно чрез увеличаване на приходите, вместо чрез съкращаване на разходите.

„Предвидени са 1 милиард и 940 милиона допълнителни приходи срещу само 57 милиона намаляване на разходите“, посочи Шулева.

По думите ѝ тези числа показват, че усилията за намаляване на дефицита ще бъдат за сметка на бизнеса и гражданите.

Шулева отбеляза, че макар в бюджетния план да са заложени отделни съкращения, включително около 220 млн. от разходи, свързани с ТЕЛК, и 200 млн. от силовите ведомства, други увеличения практически неутрализират ефекта им.

„Свиването на разходите остава основното предизвикателство пред това правителство“, подчерта тя.

Според Шулева разходите за държавната администрация се увеличават с около половин милиард, въпреки заявените намерения за оптимизация.

Един от основните въпроси според Шулева е планираният данък върху свръхпечалбите, от който се очакват около 800 млн. приходи.

Тя предупреди, че в бюджета трябва да има резервен вариант, ако тази сума не бъде събрана.

„Би трябвало да видим в бюджета резервен план, ако тези 800 милиона не могат да бъдат постигнати“, заяви икономистът.

Според нея е необходимо да се изясни как ще се третират печалбите, които дружествата използват за реинвестиране в своята дейност.

„Ако ние ограничим инвестициите, тогава какво постигаме? Нормално е, когато имаш печалби, да ги реинвестираш“, коментира тя.

Шулева изрази притеснение и от предвиденото намаляване на капиталовите инвестиции с почти един процентен пункт от брутния вътрешен продукт. По думите ѝ трябва да стане ясно дали причината е приключването на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, или има други фактори.

Бившият вицепремиер обърна внимание и на прогнозите за инфлацията през 2027 г.

В бюджетния план е заложено поскъпване от 4%, докато според цитираната от нея есенна прогноза на Международния валутен фонд инфлацията в България може да достигне 4,9%.

Това би означавало допълнителен натиск върху покупателната способност на домакинствата, но и по-високи постъпления в бюджета от ДДС и акцизи.

Шулева допусна, че прогнозата за инфлацията в бюджетния план може да е подценена. Въпреки критиките тя открои и положителни предложения в Бюджет 2027.

Сред тях са предвидените данъчни облекчения за семействата с деца. Според Шулева възможността за възстановяване на платен данък или предварително освобождаване от него може да остави повече средства в домакинствата.

При обсъжданото облекчение от около 600 евро на дете семейство с две деца би могло да получи съществено намаление на данъчната тежест върху доходите на родителите.

„Това на практика оставя много повече средства в семейството, особено в нискодоходните“, посочи тя.

По думите ѝ подобна политика представлява инвестиция в развитието на децата и може да има положителен демографски ефект.

„Аз съм много за това да се дават данъчни преференции за деца, защото това е наистина един стимул и за семействата да отглеждат децата, и за развитието на самите деца“, заяви Шулева.

По отношение на минималната работна заплата Шулева оцени новия подход за определянето ѝ като по-добър от предишния.

Тя обаче подчерта, че основната цел на държавата, работодателите и синдикатите трябва да бъде намаляването на броя на хората, които работят срещу минимално възнаграждение.

„Не може една държава, която е в Европейския съюз, да има почти половин милион българи на минимална работна заплата“, заяви тя.

Според нея част от тези хора вероятно получават недекларирани допълнителни доходи, но независимо от това е необходимо да се инвестира в повишаването на квалификацията на работещите.

Шулева настоя и за прекратяване на практиката различни социални плащания да бъдат обвързвани с минималната работна заплата. По думите ѝ това води до автоматично увеличаване на социалните разходи, без да е ясно какъв е реалният ефект от тях.

Шулева коментира и предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход, срещу което работодателите изразяват недоволство. Според нея мярката ще повиши разходите за осигуровки в краткосрочен план, но същевременно ще създаде възможност за по-високи пенсии в бъдеще.

„Максималният осигурителен доход дава и права“, подчерта Шулева.

Тя отбеляза, че в редица европейски държави осигурителните вноски се изчисляват върху пълния размер на възнагражденията, което допринася за по-високи пенсионни доходи.