Директен, доказал се в България и в чужбина, легенда

Директен, доказал се в България и в чужбина, легенда – Любо Пенев на 60

31/08/2026, 10:12

Булфото

Любослав Пенев празнува 60-годишен юбилей днес, 31 август. Той завинаги ще остане в историята като легенда на ЦСКА и националния ни отбор. Един от най-великите ни голмайстори, герой от „Парк де Пренс“, безкомпромисен и прям и като човек, и като играч, и като треньор – Ел Голеадор, доказал се и по терените в Испания, в пълния си блясък, пише БГНЕС.

Ранни години, ЦСКА и Испания

Родом от Добрич, 60-годишният вече Пенев е юноша на ЦСКА. Професионалната му кариера с екипа на „червените“ започва през 1984 година. Той остава в редиците на столичния гранд до 1989 г., като печели два пъти титлата на България и четири пъти Купата на страната. След 80 гола в 101 мача, Пенев е хванал окото на Валенсия, където прекарва шест сезона и се утвърждава като един от най-добрите голмайстори през 90-те години на миналия век. След „прилепите“ отива в Атлетико Мадрид, където става и шампион на Испания и носител на Купата на Краля с „дюшекчиите“. Предстоят престои в Компостела, Селта, отново в ЦСКА и в Локомотив Пд за финал на една страхотна състезателна кариера.

Национален отбор, „Парк де Пренс“ и САЩ 94

Пенев дебютира за националния отбор на България през 1987 г. На 20 май тогава той е титуляр в квалификацията за Евро 1988 с Люксембург, спечелена от нашите с 3:0. Участник на Европейското първенство през 1996 и на Мондиал 1998, Любо пропуска Световното в САЩ през 1994 г., когато ставаме четвърти в света, заради рак на тестисите. Година по-рано той е с основна заслуга за класирането ни на Мондиала в Щатите, след като дава перфектна асистенция на Емил Костадинов за победния гол във вратата на Франция на „Парк де Пренс“ през ноември 1993.

Треньорска кариера, титла с Литекс, купа с ЦСКА

През март 2009 г. Любослав Пенев сменя чичо си Димитър като наставник на ЦСКА и извежда отбора до групите на Лига Европа след победа над Динамо Москва. През сезон 2010-11 той донася шампионската титла в Ловеч, а през 2021 г. триумфира с Купата на страната начело на ЦСКА. Един от най-ползотворните периоди на националния отбор в последните 20 години е именно с него на треньорското кормило. Той води „лъвовете“ между 2011 и 2014, като не остава далеч от класиране за Мондиала в Бразилия.

Строг, но справедлив, не цепещ басма на никого

Любослав Пенев остава верен на себе си през годините, като изгражда реноме на безкомпромисен и много прям човек както на терена, така и извън него. След отпадането ни от Евро 1996, на родна земя Любо казва следното пред медиите: „Кой ме уважава, ме уважава, който не – да духа супата!“. Влошават се и взаимоотношенията му с Емил Костадинов, който нарича „неграмотен“. По време на треньорската си кариера пък Пенев има не един и два случая, в които „не е на четири очи“ с журналистите. Пример за това е пандемията от коронавирус и една пресконференция преди финала между Арда и ЦСКА, на която прави забележка на фотографите да не седят в близост до него по време на брифинга.

Битката с рак на бъбрека и завръщането на треньорската скамейка

През ноември миналата година стана ясно, че Любо е с рак на бъбрека. Семейството му, както и редица футболни клубове и деятели, организираха благотворителни кампании и инициативи в подкрепа на Пенев, който се бореше с тежкото онкологично заболяване в клиника в Германия.

Непримиримият дух на Чичовото отново лъсна на преден план и той направи немислимото - завърна се към любовта си, а именно футбола, сядайки на скамейката на Локомотив София. Особено трогателен бе моментът от завръщането му в първия двубой на Локомотив с Ботев Пловдив под тепетата, когато Пенев получи шпалир от противниковия отбор - рядко срещан жест, когато не става въпрос за уважение към съперника, който е станал шампион.

Шампион е и Любослав Пенев. Обичан, критикуван, но никога не избягал от себе си. Велик голмайстор, голям мотиватор, Любо остави своя отпечатък през 80-те и 90-те години на миналия век като футболист, а след това и в ролята на треньор. И продължава да го прави по своя начин – до болка прям.