Проста математика обясни срива на "Газпром": Приходите от Китай са едва една шеста от тези от Европа

13/05/2024, 16:19

Пиксабей

Все още най-голямата надежда на Русия е тръбопроводът „Силата на Сибир 2“, която минава през Монголия и е с планов капацитет от 50 млрд. куб. метра годишно.

Дори и някога да бъде реализиран този проект и обем никога няма да е в състояние да замени бизнеса, загубен в Европа.

Руският държавен енергиен гигант „Газпром“, доскоро най-печелившата руска компания, е изправен пред дълъг период на лошо представяне, след като се оказва, че не е в състояние да компенсира загубата на европейски пазар с продажби на вътрешния и с износ към Китай, отбелязва Reuters в свой анализ.

Наскоро компанията обяви годишна нетна загуба от 7 млрд. долара, първата от 1999 г. Основната причина за това е рязкото намаляване на износа за Европа. Проблемите на „Газпром“ показват зависимостта на компанията от европейския пазар и ограниченията в партньорството на Москва и Пекин.

До 2022 г. Европа беше най-големият пазар за „Газпром“, но износът рязко спада след войната в Украйна.

През 2022 г. Русия е изнесла в Европа 63,8 млрд. куб. метра природен газ по различни маршрути, сочат данни на „Газпром“ и изчисления на Reuters, цитира Актуално и БТА.

През 2023 г. този обем спада с 55,6%, до 28,3 млрд. куб. метра. Пикът на износа на „Газпром“ беше през 2018 г., когато компанията е изнесла за Европа, Турция и други страни общо 200,8 млрд. куб. метра природен газ.

Мистериозни взривове в подводните газопроводи „Северен поток“ от Русия до Германия през септември 2022 г. също значително подкопаха търговията на руски газ с Европа.

След инвазията в Украйна и спада на доставките за Европа Русия се обърна към Китай с амбиции до 2030 г. да изнася за този пазар по тръби 100 млрд. куб. метра годишно. Първите доставки бяха осъществени през 2019 г. по тръбата „Силата на Сибир“. До края на годината доставките по тръбата трябва да достигнат 38 млрд. куб. метра, а през 2022 г. Москва и Пекин се договориха за износ на още 10 млрд. куб. метра през остров Сахалин.

Най-голямата надежда на Русия е тръбопроводът „Силата на Сибир 2“, която минава през Монголия и е с планов капацитет от 50 млрд. куб. метра годишно.

Но и там „Газпром“ се сблъска с проблеми заради липсата на споразумение относно цените и други проблеми.

„Макар че „Газпром“ ще получи допълнителни приходи от тези тръби, когато те заработят на пълен капацитет, компанията никога няма да е в състояние да замени бизнеса, загубен в Европа“, казва Катерина Филипенко, директор по въпросите на природния газ в Wood Mackenzie.

Русия засега не може и да реализира газовия търговски център в Турция, за който президентът Владимир Путин заговори за пръв път през октомври 2022 г. Досега този проект няма никакъв напредък.

Дори и „Газпром“ да реализира пълния капацитет на тръбопроводите до Китай, приходите от продажби ще бъдат много по-малки от реализираните в Европа.

Според базирания в Москва BCS brokerage, приходите на „Газпром“ от продажби в Европа за периода 2015-2019 г. са възлизали на средно 3,3 млрд. долара на месец при средни месечни доставки от 15,5 млрд. куб. метра.

Ако се вземе предвид цената от 286,9 долара за 1000 куб. метра, обявена от руското министерство на икономиката, и фактът, че през 2023 г. „Газпром“ е изнесъл в Китай 22,7 млрд. куб. метра газ, общите приходи на компанията от този износ възлизат на 6,5 млрд. долара за цялата 2023 г.

„Газпром“ не разкрива приходите си от продажби в Европа или Китай поотделно за 2023 г. Китай не може да замени Европа за „Газпром“. Той дава на Русия глътка въздух, но на много по-ниска цена от реализираната преди това в Европа, отбелязва д-р Михол Мийдън, ръководител на China Energy Research към Института за енергийни проучвания към Университета в Оксфорд. Според документ, видян от Reuters, Русия очаква цената на газа, изнасян за Китай да продължава да спада в следващите 4 години, а най-лошият сценарий не изключва спад от 45% до 156,7 долара за 1000 куб. метра през 2027 г.

Сценарият не отбелязва какво дърпа цените надолу, но е факт, че Русия се сблъсква с конкуренцията на други страни при износа на газ по тръбопроводи за Китай, като Туркменистан и със засилващия се внос на втечнен природен газ.

Финансовите отчети на Газпром, които също включват неговите петролни и енергийни подразделения, показаха, че приходите от бизнеса с природен газ са намалели повече от половината миналата година до малко над 3,1 трлн. рубли, докато продажбите на нефт и газов кондензат възлизат на 4,1 трлн. рубли, което е ръст с 4,3 %, сочи брокерската компания BCS.

По думите на Алексей Белогориев от Институт за енергетика и финанси в Москва би било невъзможно „Газпром“ да възстанови рентабилността, разчитайки единствено на своя газов бизнес. Той добавя, че стратегическото преминаване към производство и износ на амоняк, метанол и други продукти за преработка на газ за „Газпром“ е възможно, но това няма да даде бърза възвръщаемост. „Същевременно перспективите за „Силата на Сибир 2“ остават неясни: Китай най-вероятно няма да се нуждае от толкова много допълнителен внос през 2030 г. заради вероятното забавяне на растежа на търсенето и високите нива на вътрешно производство на газ“, казва той.