Голям проблем с техническите паспорти на сградите: Изисква се действие

Дата: 19/11, 19:01

Пиксабей

Пълна загадка е как точно ще се отразят климатичните промени, свързани със затоплянето и повишаването на влажността, върху състоянието на конструкциите на многофамилни жилищни сгради в България заради корозията, но и без глобалното затопляне тя е факт, а санирането само прикрива дефектите. Моделите за реакция на държавата и на местата власт при природно бедствие - например земетресение, също не могат да бъдат точни, защото липсва единен регистър на техническите паспорти в България. Освен това под 10 на сто от сградите в страната разполагат с технически паспорт и в този смисъл никой не знае какво е конструктивното им състояние.

Това коментира в интервю за БТА инж. Марин Гергов, председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), който бе потърсен от БТА във връзка с проучване, представено наскоро, на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия за въздействието на изменението на климата върху корозията на европейския сграден фонд от армиран бетон, което разкрива последиците от корозията, предизвикана от климатичните промени, върху сградите в европейските страни, включително и в България.

Изследването прогнозира, че при сценарий на тежко изменение на климата с прогнозирано затопляне от 3 градуса по Целзий до 2100 г., България би могла да бъде изправена пред общи разходи за ремонт поради корозия в размер на 11 млрд. евро. Това би означавало необходимост от ремонт на 99 процента от приблизително 383 174 сгради, проучени в страната.

Техническите паспорти

Броят на жилищните сгради с технически паспорти е малко над 2200, сочат данни от Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г., публикувана на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Отчита се, че сградите, за които е изготвен този документ, са участвали в различни програми за обновяване и подобряване на енергийните им характеристики, но се посочва, че се търси най-ниска цена за изготвянето на паспорта, което според документа често води до резултати със съмнителна точност и качество.

Председателят на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране инж. Марин Гергов коментира, че данните от техническите паспорти са разпръснати в общините и невинаги са достъпни, което значи, че и достоверна статистика за конструктивното състояние на жилищата ни няма.

От кадастралните данни също няма как да се извлекат тези данни, евентуално може да се разчита на статистиката, която обаче дава само обща информация за типа сгради.

Корозията работи и без глобалното затопляне

Според инж. Марин Гергов няма нужда да чакаме глобалното затопляне и увеличаване на относителната влажност във въздуха, за да се убедим, че конструктивно сградите в страната са в лошо състояние.

Изключение биха били сгради, които са с добре хидроизолирани фасади и се обитават при нормална температура и влажност.

Такива са и повечето от панелните многофамилни жилищни сгради, защото обикновено фасадните панели на блоковете, с изключение на калканните, не са носещи. Това означава, че когато помещенията се отопляват, вътрешните им стени са предпазени от корозия и застрашени остават само калканните, уточни експертът. Той обаче посочи, че при стените в баните, в жилища с течове, корозията е засегнала конструкцията им.

Експертът предупреди, че в незавидно положение са сградите в централните части на големите градове, които са тухлени и също са подложени на неблагоприятни климатични и други въздействия. Някои от тях са на 70 и повече години, с опадала мазилка, с течове от улуци или наводнени в основите, и водата отдавна съсипва носещите им стени.

Липсата на регистър на техническите паспорти води до това, че държавата и общините не могат да планират действия при евентуални природни бедствия и аварии, защото например при евентуално силно земетресение центровете на тези градове могат да се окажат непроходими за линейки и тежка техника за разчистване.

Според експерта не е нормално за информацията в техническите паспорти, която като цяло е важна за държавата и общините - например от земетръсна гледна точка, да се разчита само на инвестиции на гражданите. Сега техническите паспорти могат да бъдат намерени в общината на хартиен носител, в някое общинско мазе или в PDF файл в някаква директория, а информацията в тях е неизползваема за статистически нужди и планиране на действия на държава и общини.

Председателят на Камарата смята, че единственият полезен вариант за държавата и общините е създаването на общ регистър на техническите паспорти с полета за инженерно-конструктивната информация, които да бъдат попълвани от специалистите и така да се направи общодостъпна база данни за истинското конструктивно състояние на жилищните сгради в населените места, където рискът от бедствия и аварии е голям.

По данни от Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. целогодишно обитаваните жилищните сгради в България са 1 365 898, от които еднофамилните къщи - 1 291 549, многофамилните жилищни сгради/блокове - 66 865.

Преди 1960 г., при липса на нормативни изисквания за енергийна ефективност, в България са изградени 34 на сто от обитаваните жилищни сгради, сочат още данни от стратегията. Най-големият дял на съществуващия жилищен сграден фонд в страната е създаден в периода 1960-1989 г. (52 на сто от обитаваните жилищни сгради с 60 на сто от полезната площ). Това са годините, в които са изградени основната част от панелните и стоманобетоновите сгради. В този период за първи път се поставят изисквания към съхранението на енергията в сградите чрез нормативни коефициенти на топлопреминаване на ограждащите сградни елементи (външни стени, под, покрив). В периода 1990-1999 г. са изградени 7 на сто от обитаваните жилищни сгради с 9 на сто от полезната площ. След 2000 г., при влизане в сила на съвременни и със завишени изисквания нормативни документи за енергийна ефективност, са въведени в експлоатация едва 7 на сто от обитаваните жилищни сгради с 13 на сто от полезната площ.

В стратегията се отчита, че в действителност, при голяма част от жилищните сгради (еднофамилни и многофамилните жилищни сгради), в резултат от липса на поддръжка и регулярни ремонтни дейности, сградните елементи и общите части са амортизирани и в лошо състояние, резултатът от което е потенциална заплаха както за конструкцията, така и за ефективността и устойчивостта на бъдещи мерки за енергийната ефективност.

Необходимите инвестиции само за мерките за енергийна ефективност на жилищните сгради за периода 2021-2025 г. са 257 180 671 лева на година, 2026-2030 г. - 535 480 142 лева на година, 2031-2040 г. - 911 015 558 лева на година, 2041-2050 г. - 1 007 003 984 лева на година, сочат разчети на стратегията. Съществуват и множество сгради, които по различни причини имат и конструктивни проблеми. За гарантиране на техния живот са необходими строителни дейности, които могат да бъдат на много висока стойност, посочват авторите на стратегията, като изтъкват, че поради факта, че те са индивидуални за всеки отделен случай, не могат да бъдат прогнозирани. Наличието на такива сгради трябва да се има предвид при приоритизирането на целевите сегменти от сградният фонд, заключават авторите на стратегията.

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!