9 октомври – 84 години от рождението на Джон Ленън

Дата: 09/10, 00:10

снимка: Jack Mitchell, Youtube

Роден в смутните времена в навечерието на Втората световна война и трагично застрелян при странни обстоятелства през 1980 година, Джон Ленън прави невероятен пробив с групата The Beatles. Неговото име не се свързва само с музиката на великата група. Ленън се издига като соло изпълнител, писател, актьор и политически активист.

Джон Ленън е роден на 9 октомври през 1940 година в Ливърпул, Англия. Името му е свързано колкото с музиката, толкова и с глобалната кауза за мир на планетата.

Извън рамките на бийтълсите, през 1964 година Ленън издава последователно два сборника съчинения, наречени "In His Own Write" и "Spaniard In The Works". Междувременно участва и в комедията на Дик Лестър "Как спечелих война". Все още британецът е изцяло посветен на музиката на The Beatles.

Джон Ленън започва самостоятелна музикална кариера едва през 1968 година, когато излиза Unfinished Music, No 1: Two Virgins With His New Lover, Avant-garde Artist Yoko Ono. Нестандартното творение провокира силни брожения, заради обложката, на която Джон и Йоко Оно са снимани голи.

Джон и Йоко сключват брак в Гибралтар на 20 март 1969 година. Още през медения си месец двамата се включват в редица политически демонстрации за мир. Малко след това излиза и втората част от незавършената музика на Ленън със странното заглавие Life With The Lions and The Wedding Album.

През есента на 1969 г. Джон Ленън се завръща към лайв изпълненията на сцената в Торонто. Заедно с него са всички от Plastic Ono Band – съпругата му Йоко Оно, китаристът Ерик Клептън, басистът Клаус Фоорман, и барабанистът Алън Уайт.

По същото време излиза сингълът "Cold Turkey", в който Ленън разкрива трудната си борба с хероина. Редом с това той призовава за мир и протестира срещу Британската намеса в Биафра и Американската интервенция във Виетнам.

Преди излизането на "Cold Turkey" Ленън замисля да напусне окончателно Бийтълсите, но за момента се въздържа да оповести това публично. Заедно с жена си Йоко Оно той се включва в поредната кампания за мир под надслова War Is Over! (If You Want It!).

През февруари 1970 г. на фона на обтегнатите отношения между Ленън и останалите от групата излиза популярният сингъл на британеца "Instant Carma". В същото време Пол Макартни публично заявява, че The Beatles се разпадат.

Джон Ленън напуска Великобритания в началото на 1971 година и се мести в Ню Йорк. Малко преди това на музикалния пазар е още една от песните на протеста – "Power To The People". В Съединените щати Джон издава албума си "Imagine", който бързо става хитов и обикаля света.

Ленън и съпругата му не обръщат гръб на политическия активизъм и следващия двоен албум "Sometime In New York City" е пропит от вълната на протеста. Тавата излиза през лятото на 1972 година под силните удари на музикалната критика.

Спорната политическа дейност на Джон Ленън амбицира американските имиграционни власти, които отказват да издадат зелена карта на певеца. Причината е досието на Ленън, страниците на което са опетнени от присъдата за притежание на марихуана от 1968 година.

По-късно, през 1973 година, Джон Ленън дори е призован да напусне страната. Слага се началото на дълга публична война с официалните власти, резултатът от която е албумът "Mind Games".

Джон Ленън и Йоко Оно се разделят през 1974 година и британецът отлита за Лос Анжелиз, където е в компанията на звезди като Дейвид Бауи, Елтън Джон, Хари Нилсън и Ринго Стар. По това време е издаден албумът "Walls and Bridges", от който хит сингъл става песента, написана заедно с Елтън Джон, "Whatever Gets You Trough The Night".

Именно Елтън Джон успява да събере отново Йоко Оно и Джон Ленън. Последното изпълнение на живо на Джон Ленън преди трагичната му гибел е в концерт на британския певец.

Пролетта на 1975 година Джон Ленън издава колекция от стари рок парчета под името "Rock&Roll". С излизането на албума Ленън отпразнува и края на войната си с американските имиграционни власти. Върховният апелационен съд на Съединените щати отхвърля заповедта за депортиране и Джон Ленън получава зелена карта.

Краят на музикалната кариера на Джон Ленън идва с участието му като текстописец в парчето на Дейвид Бауи "Young Americans". След това измореният баща и съпруг решава да се отдаде само и изцяло на своето семейство, в чийто състав се появява и малкият Шон.

Семейната идилия не продължава дълго. Ленън се връща към музиката през 1980 година, когато подписва договор с компанията Geffen Records. Албумът "Doubl Fantasy" излиза през ноември същата година благодарение на усилията на Ленън и съпругата му. От него е и сингълът "Just like Starting Over".

Джон Ленън е убит от Марк Дейвид Чапман на 8 декември 1980 година. Трагичната гибел провокира масови протести и мълчаливи демонстрации по цял свят.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

1582 г. — Поради въвеждането на Григорианския календар този ден от тази година не съществува в Италия, Полша, Португалия и Испания.
1701 г. — Основан е Йейлският университет.
1740 г. — Начало на Батавското клане.
1824 г. — В Коста Рика е забранено робството.
1849 г. — В Цариград е осветен българският параклис, на чието място по-късно е построена така наречената Желязна църква.
1878 г. — Русия поема управлението на Южна Бесарабия, където живеят около 103 000 българи.
1912 г. — Балканската война: Черна гора обявява война на Турция, с което започва войната.
1934 г. — Югославският крал Александър I е застрелян в Марсилия при атентат, извършен от члена на ВМРО Владо Черноземски, а френския външен министър Луи Барту почива следствие от раните си получени при атентата.
1944 г. — Втората световна война: В Москва се провежда среща на Уинстън Чърчил и Сталин, на която е обсъдено разпределянето на Балканите на сфери на влияние.
1962 г. — Уганда става независима от Великобритания държава.
1962 г. — Френската певица Едит Пиаф се омъжва за Тео Сарапо.
1963 г. — Около 2 000 души загиват в Северна Италия от свлачище.
1963 г. — Състои се първият полет с руския вертолет Ми-8.
1967 г. — Ден след като е заловен, Че Гевара е екзекутиран за опит да предизвика революция в Боливия.
1969 г. — В Токио се провежда Конгрес на Всемирния пощенски съюз.
1970 г. — Камбоджа е обявена за Кхмерска република.
1973 г. — Елвис и Пресила Пресли се развеждат след шест години съвместен брак.
1975 г. — В Пловдив се провежда Първият фестивал на българския късометражен филм.
1981 г. — Официално е отменено смъртното наказание във Франция.
1997 г. — Българският президент Петър Стоянов подписва в Страсбург Рамкова конвенция за националните малцинства.
2001 г. — България е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода от 2002 г. до 2003 г.
2001 г. — В Египет влиза в действие най-високият в света висящ мост.
2002 г. — Европейската комисия признава България за страна с функционираща пазарна икономика.
2004 г. — На първите демократични избори в Афганистан за президент е избран Хамид Карзай.
2006 г. — Северна Корея провежда своя първи ядрен опит с малка мощност, който е заклеймен от много държави и от Съвета за сигурност на ООН.
2008 г. — Република Македония и Черна гора признават независимостта на Косово.

Родени

1757 г. — Шарл X, крал на Франция († 1836 г.)
1777 г. — Никита Бичурин, руски китаист († 1853 г.)
1834 г. — Захарий Доспевски, български иконописец и стенописец († 1889 г.)
1835 г. — Камий Сен-Санс, френски композитор († 1921 г.)
1846 г. — Юлиус Маги, швейцарски предприемач и индустриалец († 1912 г.)
1879 г. — Макс фон Лауе, германски физик, Нобелов лауреат († 1960 г.)
1891 г. — Курт фон Типелскирх, германски генерал († 1957 г.)
1857 г. — Иво Войнович, хърватски драматург († 1929 г.)
1859 г. — Алфред Дрейфус, френски офицер, съден за измяна († 1935 г.)
1873 г. — Карл Шварцшилд, немски физик († 1916 г.)
1874 г. — Николай Рьорих, руски писател, художник и философ († 1947 г.)
1888 г. — Николай Бухарин, съветски политик и държавник († 1938 г.)
1892 г. — Иво Андрич, босненски поет, Нобелов лауреат през 1961 г. († 1975 г.)
1892 г. — Марина Цветаева, руска поетеса († 1941 г.)
1904 г. — Микола Бажан, украински поет († 1983 г.)
1906 г. — Леопол Седар Сенгор, сенегалски поет († 2001 г.)
1907 г. — Хорст Весел, немски поет, политически активист († (1930 г.)
1908 г. — Жак Тати, френски режисьор († 1982 г.)
1911 г. — Петър Василев, български актьор († 2009 г.)
1921 г. — Азаря Поликаров, български философ († 2000 г.)
1931 г. — Николай Черних, руски астроном († 2004 г.)
1934 г. — Георги Стоянов, български актьор († 1995 г.)
1937 г. — Мария Стефанова, българска актриса
1938 г. — Хайнц Фишер, президент на Австрия
1949 г. — Отавия Пиколо, италианска актриса
1950 г. — Джоди Уилямс, американска общественичка, Нобелов лауреат за 1997
1951 г. — Святослав Логинов, руски писател
1952 г. — Херман Емил Фишер, немски химик, Нобелов лауреат през 1902 г. († 1919 г.)
1953 г. — Златомир Златанов, български писател
1959 г. — Борис Немцов, руски бизнесмен и политик
1963 г. — Калин Пехливански, български футболист
1964 г. — Еманюел Кюо, френска кинорежисьорка
1966 г. — Боян Илчев, български дисководещ († 1993 г.)
1970 г. — Пенко Господинов, български актьор
1983 г. — Спенсър Грамър, американска актриса

Починали

1802 г. — Фердинанд I Пармски, херцог на Парма (* 1715 г.)
1841 г. — Карл Фридрих Шинкел, германски архитект (* 1781 г.)
1860 г. — Димитър Зограф, български иконописец (* 1796 г.)
1867 г. — Георги Раковски, български революционер (* 1821 г.)
1900 г. — Найден Геров, български писател (* 1823 г.)
1923 г. — Иван Илиев, български революционер (* 1885 г.)
1924 г. — Валерий Брюсов, руски писател (* 1873 г.)
1926 г. — Василий Абашидзе, грузински актьор († 1854 г.)
1934 г. — Александър I, крал на Югославия (* 1888 г.)
1934 г. — Луи Барту, министър-председател на Франция (* 1862 г.)
1937 г. — Иван Урумов, български ботаник (* 1856 г.)
1939 г. — Никола Грънчаров, български учител (* 1879 г.)
1941 г. — Аврам Гачев, български общественик (* 1871 г.)
1942 г. — Алберт Питър Лоу, канадски геолог (* 1861 г.)
1943 г. — Андре Антоан, френски артист (* 1858 г.)
1943 г. — Питер Зееман, холандски физик, Нобелов лауреат (* 1865 г.)
1956 г. — Тодор Хаджиев, български диригент (* 1881 г.)
1958 г. — Пий XII, римски папа (* 1876 г.)
1967 г. — Че Гевара, кубински революционер (* 1928 г.)
1974 г. — Оскар Шиндлер, немски индустриалец (* 1908 г.)
1978 г. — Жак Брел, белгийски певец (* 1929 г.)
1982 г. — Ана Фройд, германски психоаналитик (* 1895 г.)
1987 г. — Уилям Мърфи, американски лекар, Нобелов лауреат (* 1892 г.)
1992 г. — Веселин Бешевлиев, български историк (* 1900 г.)
1994 г. — Николай Соколов, български поет (* 1927 г.)
2006 г. — Пол Хънтър, английски снукър играч (* 1978 г.)
2006 г. — Седат Алп, турски археолог (* 1913 г.)
2007 г. — Николай Кънчев, български поет (* 2007 г.)
2010 г. — Закария Ситчин, азербайджански писател (* 1920 г.)
2012 г. — Червенко Крумов, български поет (* 1955 г.)
2013 г. — Вилфрид Мартенс, фламандски политик (* 1936 г.)

Празници

ООН — Световен ден на пощата
Ден на Античната Култура
Азербайджан — Ден на армията и на военния флот
Румъния — Ден в памет на жертвите на Холокоста в Румъния
Уганда — Ден на независимостта (от Великобритания, 1962 г., национален празник)
Южна Корея — Ден на корейската азбука Хангул (по повод публикуването на азбуката на същия ден през 1446 г.; в Северна Корея празникът е на 15 януари)