Два ключови момента: Изследване показа кога стареем най-драстично

21/08/2024, 01:48

Снимка Pixabay

Учени са установили, че хората стареят на молекулярно ниво в два ускорени етапа - първо на 44-годишна възраст, а след това отново на 60 години.

В изследването, публикувано в списание Nature Aging, учени от Станфордския университет и Технологичния университет в Сингапур са проследили 108 участници в продължение на няколко години, за да наблюдават промените в молекулите на участниците - РНК, протеини и микробиомите им, информира Нова ТВ.

Учените установили, че човешкото стареене не протича по постепенен, линеен начин. Повечето от изследваните от тях молекули показват ускорени, нелинейни промени на възраст 44 и 60 години.

Доцентът по микробиомна медицина в Технологичния университет и автор на изследването Сяотао Шен, заяви пред CNN, че резултатите показват, че „ние не остаряваме постепенно“. „Някои моменти във времето са особено важни за нашето стареене и здраве”, добави той.

Например способността за метаболизиране на кофеина забележимо намалява - първо около 40-годишна възраст и още веднъж около 60-годишна възраст. „Компонентите, участващи в метаболизирането на алкохола, също намаляват, особено около 40-годишна възраст”, казва пред CNN Майкъл Снайдър, ръководител на катедрата по генетика в Станфорд и автор на изследването, визирайки двете вълни на стареене.

Снайдър добави, че по неофициални данни „хората често получават мускулни травми и виждат, че натрупването на мазнини се случва през 40-те им години (свързано с липидния метаболизъм), а определено саркопенията (загубата на мускули) засяга хората през 60-те им години. Това е много голям проблем“.

„И при двете възрастови групи са настъпили промени в протеините, които държат тъканите заедно, което вероятно помага да се обяснят промените в кожата, мускулите и сърдечносъдовата система”, добавя той. Рисковете от заболявания също нарастват по-бързо, особено след 60-годишна възраст.

Проучването установява, че хората на възраст 60 и повече години са по-податливи на сърдечносъдови заболявания, бъбречни проблеми и диабет тип 2.

Откриването на подобни закономерности може да помогне при диагностицирането и превенцията на заболяванията, се посочва в проучването, в което се казва, че са идентифицирани и „клинично приложими маркери“, които могат да се използват за подобряване на управлението на здравните грижи и благосъстоянието на застаряващото население.

Проучването е съсредоточено върху участници на възраст между 25 и 75 години в продължение на почти две години. Всички участници са живели в Калифорния, били са здрави и са с различен етнически произход. На всеки три до шест месеца от тях са вземани проби от кръв, изпражнения, кожа и назални и орални тампони.