Проф. Минасян: Заплатите в България са обидно ниски

29/08/2024, 10:10

Редактор: Юлия Георгиева, кадър Нова нюз

Със 144 лева може да се увеличи минималната заплата у нас от началото на 2025 година. Така тя ще е вече 1077 лева. Дали това обаче е достатъчно и къде сме на фона на останалите страни от ЕС.

И пак ще сме на опашката на ЕС и то яка опашка. Ние сме с най-ниска минимална заплата в ЕС. Деветте страни, които бяхме членки на СИВ, а сега сме в евросъюза - Чехия, Словакия, Полша, Румъния и др. Техните заплати са общо взето близки като цифри, но ние сме изключение. Ако сравним нашата минимална заплата с тяхната средна, то разликата е около 60%. А да не говорим за останалите страни от Западна Европа.

Това коментира пред Нова нюз икономистът проф. Гарабет Минасян.

Увеличаването на минималната заплата си е принцип, просто у нас най-после се възприе. Този принцип си действа в ЕС. Нашата минимална заплата в сравнение с балканските страни, пак е ниска. То чак е обидно. В Турция тя е 568 евро, а у нас е 477 евро за тази година. В Черна гора - 533 евро, Сърбия - 544 евро. Би следвало да се обиждаме от едно такова съпоставяне, което пък означава, че и средните работни заплати у нас са много по-ниски в сравнение с останалия свят около нас. И всичко това би следвало да го свържем с нашия неустоим мерак да се включим в еврозоната колкото се може по-бързо, защото ако се включим, тогава всякакви пречки ще отпаднат и този сравнителен анализ ще действа много по-болезнено на населението, коментира професорът.

Лошото е, че у нас ръстът на икономиката не е от производство, а от потребление, за разлика от другите страни. Ние трябва да се стремим тази минимална работна заплата да бъде изработена наистина, а не да бъде функция на политически решения и популизъм, коментира Любомир Каримански.

Заплатите могат да скочат с инвестиции. В момента инвестициите са ни ниски в икономиката за цялостна подмяна на технологичното оборедване. Свързано е и с темповете на ръст на БВП. За съжаление у нас разходите за труда са по-високи от ръста на производителността на труда. Разликата между двете е 26%. Въпросът е защо е така и до кога може да продължава това, посочи професорът.

Проблемът е, че инвеститорите предпочитат да изнасят парите си в чужбина, вместо да ги връщат в нашата икономика, посочи още той.