Кадър ФБ, Пиксабей
За поредното си емоционално преживяване при пътуване с влак на БДЖ разказа в социалните мрежи жена от Казанлък. "Кача ли се във влак съм под напрежение, все нещо се случва!", коментира Дима Георгиева пред Petel.bg.
"Малко хора знаят за стрелбата по мен във влака, за падналия пантограф и още много премеждия през годините", коментира Георгиева за преживяните емоции с транспорта на БДЖ.
Ето как описа едно от пътуванията си с български влак:
Вчера пътувах с влак. С бърз влак.
Въпреки всички неудачи, които ме сполитат в този вид превозно средство, отново тръгнах на път
. От злополучния 30.11.2022 г., когато влакът, с който пътувах удари паднала скала до Клисура или скалата удари влака /не разбрахме кой кого е ударил/ и преживения ужас, мина време, но добих кураж и ето ме във влака Пловдив – Карлово.
Много симпатични вагони, чистички, кондукторката любезна, до момента в който я попитах колко минути ще чакаме за връзката с другия влак.
Отговор: „На билета пише, четете!“..... И забива поглед в телефона си.
Билетът ми е в ръчната чанта, останалият багаж в другата ръка. Няма как да проверя.
Като пристигна, ще разбера това, което ме интересува. Пред мен седи висок младеж с дълга черна брада. Като ония муджахидините. Муджахидини е название, разпространено на Запад, на участниците в (мюсюлмански) въоръжени формирования..
Десет минути вече пътуваме, билетите ни бяха проверени от кондукторката с пожелание да се возим по-често с БДЖ.
В началото беше любезна, признавам.
Пред момчето се изправя висок с внушаващ вид господин и му иска билета за проверка. То безропотно го подава.
Не чух проверяващият да му се представя, но затова пък обърна гърба си към него. На ризата му пишеше “Жандармерия“.
Ей така се легитимират служебните лица в България понякога. Изтръпнах. Помислих си , че пък съм попаднала в окото на бурята. Я наркоман, я мигрант... Много телевизия гледам май. Размина се тоя път. След обстойна проверка на документа, чичото от жандармерията го върна на пътника, без думи.
Слизам на гара Карлово, проверявам в колко часа е влакът в мойта посока и решавам да пия кафе. Влизам в барчето взех си вестник и отивам на щанда за продажби .
Няма никой, чакам 5-6 минути, излизам отвън да видя да не би продавачката да е отвън и се връщам.
Питам с висок глас „Има ли някой на щанда?“ и получавам отговор отвътре.
„Чакайте бе,ей нетърпелив народ.Има разбира се. Какво искате?“ Изпивам кафето на екс, експрес „Чайка „пристига и се качвам.
Намирам си запазеното място и се опитвам да си кача сака на багажника.
До мен се изправи доста височко младо момче в безупречен вид. Бяла маркова риза, маркови маратонки, с красиво оформена брада.
Извини ми се, може би затова, че се намесва в личното ми пространство и качи чантата ми на мястото за багаж.
Той е седнал срещу мен, а до мен явно бяха родителите му, чужденци.
Говореха си на руски, после на английски, доста тъмнички на цвят като от ония индийските сериали.
Личеше си респекта, който има това момче от тях.
Внимателно, усмихнато, почти шепти като разговаря . А на тях очите им светят като го гледат, особено на бащата.
В тях се четеше колко е горд с детето си.
Докато мислено се възхищавах на отношенията им и чух шумолене на хартия, ама яко шумолене.
Човекът до младото момче ровеше в една чанта.
Измъкна домашно направен сандвич със силно ухаещ на чесън пълнеж и започна едно ядене...
Ама извади и шише бира литър и половина, да преглъща по-лесно.
Не ни каза наздраве, на големи глътки пиеше, преполови шишето на третата хапка.
Хапна си, бира имаше още и извади тиквени семки, за мезе.
В единия край на подложената найлонова торбичка чистите, в другия – люспите.
Малко остана да му кажа:
“Наздраве Ганьо, не си се оригнал само!“
Жената от другата страна на възпитаното момче четеше книгата „Спартак“ и по време на целия сеанс по хранене на Ганьо махаше с книгата да отстрани миризмата на чесън.
И си мисля: За Спартак! Спартак, тракийският воин, който отказал да се сражава срещу своята родина и дезертирал от императорския легион, заловен и продаден в робство като гладиатор.
Мъжът, който се опълчил на Рим, в името на Тракия.
И отново чувам гласове от първото купе до локомотива – гласовете на кондукторките.
Различавам само :“Стига де, ей, ухааа, малее ,ехаааа, неее ха-ха..:Голяма веселба .
По едно време тръгват по коридора в другия край на вагона.
И се чува :“Непроверени билети моляяя!“ Ама ние вече пристигнахме и така си останахме непроверени. А като минавах край купето им – чудо!
Касовият апарат и накъсани билети навярно на едната седалка, разкъсани опаковки на бисквити, шишета с вода сигурно 5-6 на брой.
На другата седалка връхни дрехи, нахвърляни като у нас когато ги прибирам от въжето. Грозна гледка. Ще слизам и вратата не може да се отвори.
Блъскам с рамо, ритам с крак, не ще. А хората зад мен чакат. Добре, че нямат клаксони като нетърпеливите шофьори по улиците.
Припотявам се при мисълта, че влакът ще тръгне. Зад мен е един съгражданин, който идва и с два –три тласъка и ритника отваря вратата.
Друго си е мъжката сила. Благодарих , макар че преди това му бях ядосана.
Стояха на прозореца с един негов другар и им слушахме социалните и служебни проблеми и цялата биография съпроводена с цветисти поздрави на майките на жените им.
Вече на твърда земя, доволна, че все пак пристигнах без произшествия, отново се разбунтувах мислено.
Защо ние не можем да се опълчим на простотията, на лошото възпитание, на елементарното поведение на някои индивиди. Толерират ги, търпим ги, излагат ни пред света.
Моля да бъда извинена от хората с името Ганьо, станало нарицателно за хора с отрицателни черти в характера и поведението.
Моля да бъда извинена и от хората в БДЖ, които правят и тези, които са правили всичко възможно да се качим на влаковете, да ги ползваме като по-удобно и по-евтино средство за транспорт, които се стараят да обновят вагонния парк и да вкарат нововъведения в жп транспорта.
Няма да стане, докато не променим поведението на хората, които обслужват влаковете и хората, които пътуват с тях. До нови влакови приключения!
Сред коментарите на емоционалния разказ бе и на Р. Петкова, която написа:
"Възхищаваме се на японските супер влакове, искаме модерни такива и в нашата страна, но възпитанието и културата ни не са мръднали от времето на Алеко Константинов.
И в Европейския съюз влязохме, и десетки страни от всички континенти посещаваме вече не един и два пъти, ахкаме пред видяната уредба и чистота на градовете и селищата, пред цветната им украса, а като се завърнем се поддаваме на Байганьовското самочувствие и тарикатлък. За съжаление има нещо сбъркано у нас - прекрасна природа, чудесен климат, а съзнанието ни - закостеняло и трудно променящо се. Но не можем без надежда - и това са добрите хора и талантливите младежи - белите лястовици, които срещаме, понякога рядко, в нашето ежедневие...".
"Аз пък скоро имах една много приятна случка с един млад и усмихнат кондуктор, едва 21 годишен, който следеше и за чистотата и удобството на пътниците във влака. Истинска перла!", коментира друг участник в поста.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Продават ни сирене, съдържащо над 75% вода
Дата: 24/09, 13:25
Възрастна жена от Шуменско даде 7000 лева и златни накити на мним адвокат
Дата: 24/09, 13:15
Рени стана най-мразената в „Игри на волята”
Дата: 24/09, 13:14
Двама роднини се биха в Казанлъшко, единият е с опасност за живота
Дата: 24/09, 13:10
Търсят се войници
Дата: 24/09, 13:10