Харманли празнува днес своя празник

02/05/2026, 01:00

снимка: Fidel.angelov, Уикипедия

Харманли празнува днес своя празник.

Всяка година, на 2 май се отбелязва Денят на Харманли.

Ха̀рманли е град в Южна България. Той се намира в област Хасково, на около 34 km източно от град Хасково. Харманли е третият по големина град в областта (след Хасково и Димитровград) и е административен център на община Харманли.

По данни от НСИ населението на града е 17 187 души (31 декември 2024 г.).

Град Харманли е разположен в близост до мястото на вливане на Харманлийската река в р. Марица. Намира се на 33 km източно от областния център Хасково.

През града преминава трансконтиненталният път от Западна Европа през София към Истанбул.

Градът разполага с жп гара по линията Свиленград–Пловдив–София.Свидетелства от археологическо естество за наличието на поселищен живот в околностите на днешния град Харманли са регистрирани през различни години. През 2004 г. археолозите Крум Бъчваров, Венцислав Божков, Виктория Петрова и петима студенти стажанти извършват проучване на праисторическо селище, намиращо се на 3 km северно от града. То е датирано към късния неолит и ранния халколит (меднокаменната епоха). От времето на късната бронзова и ранната желязна епоха води началото си малко селище, намирало се в близост до днешния град – в местността, позната на харманлийци като „Чортлене“. То продължава битуването си и през по-късни епохи. Съществуващата могила в района на местния парк за отдих, наречен Градска градина, както и намерената при строителни работи в града украса за колесница, са свидетелства за съществувало в района на самия град антично селище. За това говори и откритата от предримската епоха керамика от разкопките в района на днешния парк „Изворът на белоногата“. От времето на Средновековието са намиращите се над Харманли останки от крепост и керамични фрагменти, открити при разкопки в околностите на днешния парк „Изворът на белоногата“. В днешния си вид и на днешното място обаче гр. Харманли се появява едва около 1510 г. Ето защо тази година се смята за начало на съществуването на съвременния град – наследник на живяло в предишни епохи население с богата материална и духовна култура.

Всичко започва с кервансарая, построен да приютява пътниците от и за Цариград. Около кервансарая постепенно се оформя селище и „харман“ – равно място, където се е вършеело житото. Мястото било подходящо за харман, поради наличието на вода (реката Олудере). Хората, работещи на хармана, се наричали „харманлии“, откъдето произлиза името на града.

Според историческите източници, а и според местни легенди, край Харманли се намира гробът на прилепския крал Вълкашин Мърнявчевич, баща на Марко – останал в народната памет като Крали Марко, победен от османците в битка край недалечното село Черномен (днес Орменио в Гърция) на 26 септември 1371 г.

През 1833 г. в Харманли е създадено килийно училище, през 1835 г. – църквата „Св. Атанасий“, а след 1833 г. – светско училище. През 1870 г. е създадено читалище, наречено през 1899 г. с името „Дружба“. През 1873 г. е пусната в експлоатация и отсечката от Баронхиршовата железница Цариград–Белово, превърнала се по-късно в част от трасето на прословутия влак „Ориент експрес“.

Градът е освободен от османско владичество от частите на предния отряд на ген. Гурко на 6 януари 1878 г по стария стил (18 януари по новия стил). До 1885 г. градът е в рамките на Източна Румелия, а до 1913 г. е последният граничен град на Царство България; след това територията на страната е разширена до Свиленград.

В Харманли след Освобождението се поставят основите на типичния за малките градчета живот – държавни и обществени институции, банки, предприятия предимно на леката промишленост: тютюнообработка, обработка на текстилни влакна, керамична фабрика от 30-те години на XX век, маслодобивна фабрика и др.

Развива се образованието и културата. През 1908 – 1909 учебна година е открит първият гимназиален клас в местното училище, по-късно превърнало се в Педагогическо училище. Откриват се началното училище „Алеко Константинов“ и основното училище „Иван Вазов“, драматически състав към народното читалище „Дружба“, ученически струнен оркестър и др.

Създават се войскови части: VI конен полк и IX пехотна дружина, прославили се с участието си във войните. Градът дава свидни жертви по време на Първата световна и двете Балкански войни.

В следвоенните години, както и към края на Първата световна война, в Харманли масово се заселват бежанци от Беломорска (Източна) и Западна Тракия, но също и от Македония, Албания и Мала Азия.

До 9 септември 1944 г. градът остава с преимуществено аграрен облик, като основна част от населението се занимава със земеделие и животновъдство, само малка част от хората са наемни работници или едри собственици.

След 9 септември 1944 г. в града са построени познатите и до днес предприятия, част от които вече не съществуват. Построен е керамичен завод, завод за електродвигатели, мебелен завод. Филатурата (предприятие за обработка на копринени влакна) е заменена от текстилна фабрика за платове от изкуствени влакна (бившето предприятие „Маргарит Гогов“) с над хиляда работници. Създава се и завод за релета като част от тенденцията за изграждане на предприятия с перспективна продукция. Създадени са още хлебозавод, комбинат за битови услуги и др. Изгражда се модерен АПК с образцова кравеферма. По немски образец е построена мащабна свинеферма в близост до Преславец. Променя се изцяло обликът на града в резултат на ускореното жилищно и обществено строителство.

Открити са техникум по текстил и техникум по електропромишленост за сметка на закрития аграрен техникум със специалности полевъдство и лозаро-винарство. Открити са няколко детски градини, три начални, едно основно и три средни училища. Учениците постигат успехи по олимпиади. Във връзка с професионалното обучение през 80-те години на XX век е открит и УПК.

В областта на културата също са отбелязани успехи – ансамбълът „Хорищенци“ с ръководител Атанас Николов прославя името на града далеч извън родните предели. Оформени се самодейни фолклорни колективи. В определен период съществува и роксъстав.

Демократичните промени след 1989 г. слагат своя отпечатък и върху Харманли. Голяма част от социалистическите предприятия са фалирали, като понастящем активно действат предимно фирми в областта на търговията, услугите (автокъщи, сервизи, ателиета и др.), леката промишленост (шивашки цехове), хранително-вкусовата промишленост и строителството. През последните няколко години се забелязва активизация в жилищното строителство и изграждане на обществена инфраструктура (пътища и сгради), но все още реализираното е далеч от желаното. Отрицателните тенденции, отбелязвани по отношение броя на населението, чертаят неблагоприятна перспектива, но тя би могла да бъде променена при евентуална промяна на икономическата обстановка в града (като брой работни места и възнаграждения).

Пътешественици, оставили сведения за Харманли: Бенедикт Курипешич, Корнелий Шепер, Антон Вранчич, Ханс Дерншвам, Стефан Герлах, Мелхиор Безолт, Райнхолд Любенау, Хаджи Калфа, Евлия Челеби и мнозина други.

Гражданите на Харманли са предимно християни, като има и малко мюсюлмани. Има две големи църкви: „Св. Атанасий“, построена през 1835 г., и „Св. Иван Рилски“, построена през 1938 г. Край града се намира и параклис „Свети Трифон“, който е построен през 1886 година.

Градът е седалище на Харманлийска духовна околия на Старозагорска епархия на Българската православна църква.

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"

За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на [email protected]. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!