Терзиев: София има нужда от по-високи собствени приходи и финансова децентрализация

28/06/2026, 22:59

Кадър БНТ

Липсата на бюджет повече от половин година постави общините пред сериозно изпитание. Силно затрудни и изпълнението на инвестиционните им програми, както и текущите ремонти на улици, тротоари, училища и детски градини. Вече повече от четвърт век за финансовата децентрализация все повече се говори, но се прави все по-малко. На този фон пък държавата делегира все повече дейности на местната власт. Как кметовете, на които по естествени причини хората най-много разчитат, успяват да се справят? Гост в студиото на "Интервюто" беше столичният кмет Васил Терзиев.

- Иво Никодимов, БНТ: Вече не броим годините, които започват с удължителен бюджет. Тази повтаряща се ситуация колко остро поставя въпроса за реална финансова децентрализация?

Васил Терзиев: „Два са проблемите. Единият е как липсата на бюджет как ефектира разплащанията по време на годината, но по-големият проблем, който има една община, особено с размера на Столична е размерът на собствените приходи. Много пъти хората гледат големия бюджет на Столична община, който всъщност не е толкова голям. Много пъти разговорът е кога ще стигнем Копенхаген, Виена, Осло. 10 до 12 пъти е по-висок бюджетът на всеки един от тези три града на глава от населението. Една нула разлика в разходите и инвестициите, които се правят в един град не може да се компенсира лесно с каквито и да е оптимизации. Затова е важно да се вдигнат собствените приходи на София, за да може да се реализират много от големите и амбициозни прокети, които има. Всички сме съгласни какво искаме да се случи, но за тази цел трябва и да може да го финансираме. В момента ние сме в една доста трудна ситуация, не заради липсата на бюджет, ние това сме го компенисирали чрез приемането на капиталова програма през май и разчет на приходи и разходи. Има механизми, с които да се придвижват проектите, но имаме структурни проблеми. Единият от тях е децентрализацията. За разлика от почти всички страни в Европейския съюз, при нас нищо от корпоративният данък и данък общ доход не остава в общината.“

БНТ: Как трябва да бъде реализирана децентрализацията? От кои данъци и каква част трябва да остава в местната власт?

В.Т.: „Със сигурност част от данъка върху доходите, както беше застъпено и от председателя на Националното сдружение на общините, и при възможност – корпоративният данък. В повечето страни е поне едно от двете, а в много случаи и двата. Това би довело до повече средства за общините, за да не започва всеки разговор с „просия“ за отделни проекти да бъдем подкрепени. Другият проблем е, че в следващия програмен период за европейските фондове ще бъде отделен регион, защото се водим развити, което е чудесно. Но липсва частта какво от генерирания икономически резултат остава в общината. И това ни оставя да се молим да ни бъдат разплащани проекти по националната програма за подпомагане на общините, където освен всичко друго, едно, че не ни плащаха, и второ, локациите за София бяха наравно с Пловдив, Варна и Бургас. А пък София е три пъти по-голяма от всеки един от тях — и като население, и като инфраструктура.“

БНТ: Новото виждане на управляващите вече е по тези програми на общините финансирането да се одобрява от МРРБ, а не от парламента, както беше до момента.

В.Т.: „Нещо, което аз не считам, че е много правилно като посока, защото за да работи тази система добре, тя трябва да бъде прозрачна. Трябва да е ясно кои са проектите, да е ясно, че те са с необходимото ниво на готовност и да няма избирателност в това на коя община избираме да платим и на коя не. Знаете миналата година за нашите болежки, за това, че бяха разплатени едва 500 хиляди от 50 милиона алокация за града, което не е нормално. И не бихме искали това да се повтаря.“

БНТ: Кои инвестиционни проекти тази година страдат от това, че няма бюджет вече половин година?

В.Т.: "По-скоро те не страдат от липсата на бюджета, а от липсата на цялостно финансиране. Необходими са от порядъка на поне 100 милиона евро допълнително за инфраструктурни проекти на година, за да може това, което има като готови проекти в областта на ВиК, на големи линейни обекти, програмата за тротоарите, да могат да се реализират и да можем да влагаме там, където има най-голяма нужда."

БНТ: Защо подробният устройствен план на Борисовата градина предизвика тази остра обществена реакция? Какво ядоса хората според вас?

В.Т.: „Аз не мисля, че ги е ядосало нещо повече от последния път, защото има седем пъти по-малко възражения по предложения устройствен план. Няма обществено допитване, при което да няма остри реакции от различни заинтересовани страни. Въпросът е колко от тях имат нужното ниво на обективност и колко от тях могат да бъдат отстранени. Перфектен план няма, но поне този път целият процес беше както трябва. Това беше направено точно според нашите разбирания за широк публичен дебат, за максимално много търсене на всички възможни грешки, които да бъдат отстранени. Това ще бъде направено — голяма част от идентифицираните проблеми ще бъдат отстранени в идващите седмици.“

БНТ: Кои са проблемите според вас, които трябва да бъдат отстранени задължително, за да се гарантира на хората, че Борисовата градина ще бъде Борисова градина, че там няма да се строи, няма да се сече?

В.Т.: „Не, абсолютно дори в този план, с всичко, което може да се желае, е застъпено това, че там няма да се строи, няма да се секат дървета и тази територия ще си остане основно парк. Но не може да бъде само парк, както някои хора искат, и като вече има редица обекти като спортната зала, кортовете, стадиона на ЦСКА и редица други съоръжения, които ще продължат да съществуват там. Така че трябва да се намери някакъв баланс, но винаги целта е била да се опази паркът като едно от големите богатства на София. За конкретни проблеми, примерно един от тези, които ще бъдат отстранени, е това да бъде отразено изискването на МОСВ за наличието на минерална вода на басейна „Мария Луиза“, и други такива, които излязоха при общественото обсъждане. Упорство няма от наша страна. Целта е да имаме възможно най-добър устройствен план, но е нужно да има устройствен план и е грехота, че толкова години не може да се стигне до това да имаме някакъв разумен вариант.“

БНТ: Каква е амбицията ви? Как искате да се развие пространството на бившия паметник в Княжеската градина, което реално за хората е част от Борисовата?

В.Т.: „Как бих искал? Със сигурност бих искал да бъде място, което не ни разделя, да бъде място, което е някаква архитектурна, ландшафтна... израз на това, което пише на парламента. Много пъти съм го казвал, че бих искал да е нещо, което ни напомня, че съединението прави силата и че вместо да намираме постоянно червени линии, да се разделяме, да намерим това, което ни обединява като общество."

БНТ: Като паметник на българските владетели?

В.Т.: „Това е една от идеите. В крайна сметка — един добре организиран конкурс за идейни проекти и впоследствие тяхната реализация смятам, че ще даде този отговор. Това е нещо, по което архитект Георгиев работи и знае, че е приоритетна задача.“

БНТ: Къде е балансът между развитието на града и презастрояването и какво ще стане с проекти като сградата в „Младост“, която предизвика недоволство, и така наречения небостъргач на „Тодор Каблешков“, който също буди напрежение?

В.Т.: „Има много наследени проекти, с които трябва да се оправяме един по един, но тъй като индивидуалните решения не са отговор, те са по-скоро кръпки, това, по което ние работим, е да се съгласим какво значи презастрояване. Защото ако нямаме обща дефиниция, няма как да кажем какво е балансирано. Какви са очакванията и изискванията за социална инфраструктура, зелена система, места за паркиране, транспортна пропускливост, за да видим къде има дисбаланс. Различните части на града страдат от различни проблеми и изискват различни намеси. Работим по подробен анализ на „Младост“, за да видим кои елементи липсват и какво трябва да направим. Когато се съгласим какво означава балансирана територия, тогава ще стигнем и до конкретни политики.“

БНТ: Повече от 30 години има недостиг на места в детските градини. Още колко не достигат и кога ще ги осигурите?

В.Т.: „Надявам се до края на мандата. Това е проектът „Пътят към нула“ — да няма нито едно дете без грижа в ясла или детска градина. По спомени на първо класиране недостигът е около 5200 места. Добавят се 1700 нови места. Работи се по 18 обекта. Догодина ще се добавят още 1500–2000 места. За да се реши проблемът обаче трябва да се решат други елементи. Единият е моделът на компенсации -родители кандидатстват само за да получат компенсации. Другият голям проблем е в яслените групи — около 70% от недостига е там, заради липса на медицински сестри. Това трябва да се промени на държавно ниво. Липсват над 230 медицински сестри. Налага се трансформация на яслени групи в градински, което не решава проблема.