На днешната дата в историята

Дата: 30/11, 07:11

фото: pixabay.com

1406 г. – Григорий XII е избран за папа.

1700 г. – В битката при Нарва шведската армия, предвождана лично от крал Карл XII, побеждава значително по-многобройната руска армия на Петър Велики.

1789 г. – Генуа продава на Франция остров Корсика.

1829 г. – Съгласно решенията на Лондонската конференция Турция се задължава да даде пълна независимост на Гърция.

1853 г. – Руският военен флот унищожава турските военни кораби в морската битка при Синоп.

1919 г. – Приет е Закон за търговията със зърнени храни и с произведенията от тях, с който се установява държавен монопол върху износа на зърнени храни от България.

1922 г. – В състава на РСФСР е образувана Чеченска автономна област.

1936 г. – По време на пожар в Лондон изгаря построената през 1851 г. палата на Великото изложение, известна като Кристалната палата.

1938 г. – Правителството на Чехословакия капитулира и се съгласява да изпълни подписаното в Мюнхен съглашение между Хитлеристка Германия, Италия, Франция и Великобритания, което дава право на Германия да анексира Судетската област на Чехословакия, с 30 % население от немски произход.

1939 г. – Зимната война: Червената армия нахлува във Финландия, което е начало на войната.

1942 г. – Втората световна война: Провежда се морската битка при Тасафоранга между японските и американските военни флотове.

1944 г. – Втората световна война: С освобождаването на сръбския град Нови Пазар от Първа армия завършва първата фаза от участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция.

1956 г. – Американският телевизионен канал Си Би Ес за първи път използва видеокасета за излъчване на програма в ефир.

1962 г. – Бирманският политик У Тан е избран за генерален секретар на ООН.

1966 г. – Барбадос получава национална независимост от Великобритания и приема националното знаме на Барбадос.

1967 г. – Британският протекторат Южен Йемен обявява независимост.

1975 г. – Основана е Народно-революционната партия на Бенин.

1979 г. – Pink Floyd прави премиера на албума си The Wall.

1982 г. – Излиза на пазара най-продаваният албум за всички времена Thriller на Майкъл Джаксън.

1993 г. – Подписан е договор между Абхазия и Грузия за прекратяване на военния конфликт между двете държави.

1993 г. – Президентът Борис Елцин утвърждава новия Герб на Русия.

1998 г. – 32-годишният македонски премиер Любчо Георгиевски става най-младия министър-председател в света.

2021 г. – Барбадос се обявява за република.

Родени на 30 ноември

1427 г. – Казимир IV, велик литовски княз и полски крал († 1492 г.)

1508 г. – Андреа Паладио, италиански архитект († 1580 г.)

1554 г. – Филип Сидни, английски поет († 1586 г.)

1667 г. – Джонатан Суифт, британски и ирландски писател († 1745 г.)

1699 г. – Кристиан VI, крал на Дания и Норвегия († 1746 г.)

1756 г. – Ернст Хладни, германски физик – акустик († 1827 г.)

1760 г. – Сеишу Ханаока, японски лекар († 1835 г.)

1796 г. – Карл Льове, немски композитор († 1869 г.)

1810 г. – Оливър Уинчестър, американски конструктор и предприемач († 1880 г.)

1817 г. – Теодор Момзен, германски историк, поет и правист († 1903 г.)

1825 г. – Вилиам Адолф Бугро, френски живописец († 1905 г.)

1835 г. – Марк Твен (истинско име – Самюъл Лангхорн Клемънс), американски писател († 1910 г.)

1862 г. – Христо Славейков, български юрист и политик († 1935 г.)

1869 г. – Нилс Густаф Дален, шведски физик и изобретател, Нобелов лауреат през 1912 г. († 1937 г.)

1874 г. – Люси Монтгомъри, канадска писателка († 1942 г.)

1874 г. – Уинстън Чърчил, министър-председател на Обединеното кралство, Нобелов лауреат през 1953 г. († 1965 г.)

1879 г. – Петко Стоянов, български финансист († 1973 г.)

1882 г. – Гюнтер фон Клуге, германски фелдмаршал († 1944 г.)

1889 г. – Едгар Ейдриън, английски физиолог, Нобелов лауреат през 1932 г. († 1977 г.)

1924 г. – Георги Стоянов-Бигор, български кинодеец, сценарист и режисьор († 2014 г.)

1926 г. – Ендрю Виктор Шели, американски физиолог и биохимик, Нобелов лауреат през 1987 г.

1935 г. – Стоян Андов, политик от Северна Македония

1937 г. – Едуард Артемиев, руски композитор

1937 г. – Ридли Скот, британски режисьор

1941 г. – Иван Цанев, български поет

1943 г. – Терънс Малик, американски режисьор

1945 г. – Роджър Глоувър, британски басист (Deep Purple)

1952 г. – Манди Патинкин, американски актьор

1954 г. – Ивайло Калоянчев, български актьор

1955 г. – Анди Грей, шотландски футболист и коментатор

1955 г. – Били Айдъл, английски рок музикант

1955 г. – Кевин Конрой, американски актьор

1956 г. – Иван Станков, български преводач

1958 г. – Миодраг Йешич, сръбски футболист и треньор

1960 г. – Гари Линекер, британски футболист

1964 г. – Томас Хетхе, немски писател

1965 г. – Александър Бончев, български футболист

1965 г. – Бен Стилър, американски актьор

1965 г. – Ясен Попов, автомобилен състезател

1966 г. – Мика Сало, финландски пилот от Формула 1

1967 г. – Алберт Остермайер, немски поет

1977 г. – Теодор Василев, политолог и анализатор

1981 г. – Евгени Курдов, български футболист

1982 г. – Владислав Василев, български футболист

1982 г. – Илайша Кътбърт, канадска актриса

1984 г. – Гергана, българска попфолк певица

1985 г. – Кейли Куоко, американска актриса

1987 г. – Николета Лозанова, топ-модел

1990 г. – Магнус Карлсен, норвежки шахматист

1991 г. – Пламен Илиев, български футболист, вратар