Хилядолетна българска крепост падна без бой пред Османците, но кръстоносците я сринаха със земята

Дата: 09/11, 20:00

Кадър Vislupus, Уикипедия

За първи път името му се появява в надпис, свързан с цар Иван Шишман

На скалистите висини над град Шумен, в местността Хисарлъка се издига старинната Шуменска крепост. Най-далечните сведения за съществуването й са от преди 3200 години, което я нарежда сред най-старите укрепления на територията на България. Стратегическото й местоположение и естествената непристъпност от три страни са предпоставки още в далечното минало тук да бъде изграден отбранителен пункт, преадде Стандарт.

Първите жители на това място са древните траки, които са се заселили през Хтт в. пр.н.е. Според изследователите траките са били от племето гети и са образували първото поземлище тук, а крепостна стена е била построена едва през V в. пр.н.е. Тя, за съжаление, не е запазена до днес.

През 15-а година от новата ера тези територии са завоювани от Римската империя, а заедно с тях и Шуменската крепост. Римляните построяват нова стена, която да предпазва селището от чужди набези. По това време твърдината е използвана предимно за военни цели и изостава икономически от близките Марцианопол и Абритус. Населението става все повече и това налага сградите да се строят все по-близо една до друга, като най-широките улици достигат до 2.50 м. През 250 г. тя е разрушена след поредното нападение на готите, но след това отново е издигната.

По-късно в годините укреплението е под владението на Византия, когато е изградена още една стена. За разлика от правоъгълните стари кули, византийските са петоъгълни. Градът се разраства и освен за военни цели е използван за производство и търговия. Въпреки всичко главното предназначение си остава отбранително. Поради стратегическото си местоположение, крепостта е първа преграда към старопланинските проходи. Дълги години е издържала на варварските нападения, но постоянната заплаха кара все повече от жителите да напускат размирния регион, за да се стигне до ново разрушаване през VII в.

Новият период на възраждане на крепостта е отбелязан след прабългарските настъпления и образуването на Първото българско царство. Малко по малко населението се увеличава и селището отново се разраства. Постепенно се утвърждава като важен военен център, тъй като е последна преграда към българските столици Плиска и Преслав поради близостта си с тях. Малко преди падението на Първата българска държава укреплението е завладяно от византийците, а поредното разрушение крепостта е претърпяла във втората четвърт на Хт в., когато печенегите настъпват по тези територии.

Най-големият разцвет Шуменската крепост постига по време на Второто българско царство. Много отрасли се развиват в околията като земеделие, грънчарство, металообработване и каменоделство. В определен период селището е започнало сечене на монети, което е достатъчно доказателство за важното му значение. По време на изследванията тук са открити много различни материали, което е свидетелство за разнообразното производство и търговия на населеното място.

Развитието прекъсва през 1388 г., когато османските войски завладяват местността. Въпреки това твърдината остава непокътната и е използвана от османците за военни цели.

Така остава до 1444 г., когато по време на кръстоносните походи е превзета от крал Владислав Варненчик.

След неколкодневна обсада калето пада под тежките удари на кръстоносците и след това е изцяло опожарено и разрушено завинаги.

По време на археологическите проучвания са открити останки от стени от всички епохи без тракийската - римска, византийска и българска. През вековете зад крепостните стени се обуславят шест квартала, като във всеки от тях е имало по един християнски храм. Извън тях са намерени останки от още четири такива. Една от църквите е т.нар. "Култов център", където има основи на четири църкви на едно място. Заедно с това е локализирана и цитадела, строена по време на Второто българско царство.

Една от най-ценните находки е надпис, свързан с посещението на цар Иван Шишман, в който за пръв път се говори за града с настоящото му име - Шумен.

Напдисът вероятно е малко преди края на Втората Българска държава.

Много други предмети също са сред находките на археолозите - монети, украшения, съдове, керамика, ранновизантийска баня и др.

През 1388 години, по време на похода на великия везир Али паша срещу североизточна България, тя е превзета от османските войски. При археологическите разкопки не са открити следи от разрушения от това време, напротив, османският пласт ляга плътно върху този от Втората българска държава, поради което се предполага, че крепостта е минала в османски ръце без съпротива.

Краят на хилядолетната история на крепостта настъпил през 1444 година. По време на последния кръстоносен поход тя била превзета от войските на крал Владислав III Ягело след тридневна обсада и ожесточена съпротива от страна на неголемия османски гарнизон. Това довело до нейното опожаряване и разрушаване, след което била изоставена завинаги.

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!