"Файненшъл таймс": Военната икономика на Русия е като пясъчен замък

Дата: 15/01, 08:17

стоп кадър: Ютуб, Телевизия Европа

Финансовите основи изглеждат все по-крехки, се казва в анализ на „Файненшъл таймс“, предаде БГНЕС.

Най-важното, което руският президент Владимир Путин се опитва да внуши на западните приятели на Украйна, е, че времето е на негова страна, така че единственият начин да се сложи край на войната е да се изпълнят неговите желания. Очевидната устойчивост на руската икономика и произтичащият от това скептицизъм в някои краища на страната, че западните санкции са имали ефект, са основна част от тази информационна война.

В действителност финансовите основи на руската военна икономика все повече приличат на пясъчен замък - до такава степен, че висши членове на управляващия елит публично изразяват загриженост. Сред тях са Сергей Чемезов, главен изпълнителен директор на държавния отбранителен гигант „Ростех“, който предупреди, че скъпите кредити убиват бизнеса му с износ на оръжие, и Елвира Набиулина, ръководител на централната банка.

Тази двойка знае по-добре от много хора на Запад, които са се подлъгали по цифрите, показващи стабилен растеж, ниска безработица и нарастващи заплати. Но всяка икономика, която е в пълна мобилизация, може да доведе до такива резултати: това е основното кейнсианство. Истинският тест е как вече заетите ресурси - а не бездействащите - се пренасочват от предишната им употреба към нуждите на войната.

Държавата разполага с три метода за постигане на тази цел: заеми, инфлация и експроприация. Тя трябва да избере най-ефективния и безболезнен вариант. Самонадеяността на Путин - както по отношение на Запада, така и на собствената му общественост - се състои в това, че той може да финансира тази война без финансова нестабилност или значителни материални жертви. Но това е илюзия. Ако разочарованието на Чемезов и Набиулина се разпространява в публичното пространство, това означава, че илюзията се разклаща.

Нов доклад на руския анализатор и бивш банкер Крейг Кенеди подчертава огромния ръст на руския корпоративен дълг. От 2022 г. насам той е нараснал със 71% и е по-голям от новите заеми на домакинствата и правителството.

На пръв поглед частни, тези заеми всъщност са дело на държавата. Путин командва руската банкова система, като банките са задължени да отпускат заеми на определени от правителството компании при избрани преференциални условия. Резултатът е наводнение от кредити с по-ниски от пазарните лихви за облагодетелствани икономически субекти.

По същество Русия се занимава с масово печатане на пари, което е възложено на външни изпълнители, така че да не се отразява в държавния баланс. Кенеди оценява общата сума на около 20 % от националното производство на Русия през 2023 г., което е сравнимо с кумулативните бюджетни средства за пълномащабна война.

От действията на Кремъл можем да разберем, че за него са противопоказни две неща: видимо слаби публични финанси и бясна инфлация.

Правителството избягва значителен бюджетен дефицит, въпреки нарастващите разходи, свързани с войната. Централната банка остава свободна да повишава лихвените проценти, които в момента са 21%. Не достатъчно, за да намали инфлацията, предизвикана от субсидираните от държавата кредити, но достатъчно, за да задържи ръста на цените в граници.

Изводът е, че проблемите на Чемезов и Набиулина не са грешка, която може да бъде поправена, а са присъщи на избора на Путин да изглади публичните финанси и да държи под контрол (висока) инфлацията. Нещо друго трябва да отстъпи и това нещо включва предприятията, които не могат да работят рентабилно, когато разходите по заемите надхвърлят 20 %.

Междувременно приватизираната кредитна схема на Путин натрупва кредитна криза, тъй като заемите се развалят. Държавата може да спаси банките - ако те не се сринат преди това. Като се има предвид опитът на руснаците с внезапно обезценени депозити, страховете от повторение на ситуацията могат лесно да предизвикат самореализиращи се масови бягства. Това би унищожило легитимността не само на банките, но и на правителството.

Накратко, времето не е на страната на Путин. Той се намира върху тиктакаща финансова бомба със закъснител, която сам е създал. Ключът за приятелите на Украйна е да му откажат единственото нещо, което би я обезвредило: по-голям достъп до външни фондове.

Западът е блокирал достъпа на Москва до резерви на стойност около 300 млрд. долара, затруднил е търговията с петрол и е засегнал способността ѝ да внася редица стоки. В комбинация с това Русия не може да изразходва всичките си чуждестранни приходи, за да облекчи ограниченията на ресурсите у дома. Засилването на санкциите и окончателното прехвърляне на резервите на Украйна като авансово плащане за репарации ще засили тези ограничения.

Манията на Путин е внезапният срив на властта. Това, както той трябва да осъзнава, е рискът, който неговата военна икономика е задействала. Целта на всяка дипломация ще бъде да го накара да отстъпи, като увеличи достъпа до външни ресурси чрез облекчаване на санкциите. Западът трябва да го убеди, че това няма да се случи. Това и само това ще принуди Путин да избира между нападението си над Украйна и властта си у дома.

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!