Бизнесът иска повече професионални паралелки вместо езикови

Дата: 22/11, 10:15

Пиксабей

Намаляването на дела на професионалните паралелки ще доведе до дългосрочни негативни последици за икономиката, ако не се предприемат своевременни мерки, за това предупреждават от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която отправи писмо до министъра на образованието и науката, проф. Галин Цоков, относно изготвянето на Държавния план-прием (ДПП) за учебната 2025/2026 година, предаде "Парите ни" и БТА.

В него се предлага намаляването на паралелките да става по строго дефиниран ред – първо езиковите, но без тези с по-редки езици, след което да се намаляват други профилирани паралелки и в много краен случай – професионалните. Такива в профилите – Математика, Химия, Физика, Информационни технологии, да бъдат изключени от намаление, настояват работодателите.

За София те предлагат да се утвърди конкретен брой паралелки, в това число езиковите да се намалят, за да се постигнат 3%
преструктуриране, като по груби изчисления те трябва да се намалят с 14. В училищата с ниски резултати пък да се утвърждават паралелки по профили по технически професии.

В писмото се посочва сериозната загриженост на асоциацията относно спада на дела на професионалните паралелки за новата учебна година като заложеният процент на тези паралелки пада от 60.23% на 59.02% – тенденция, която противоречи на икономическите нужди и стратегиите за развитие на професионалното образование.

В писмото се дават няколко конкретни предложения:

•            Увеличаване на целевия дял на професионалните паралелки на 62% за 2025/2026 г., с акцент върху STEM направления, които да достигнат 63% от всички професионални паралелки;

•            Регионално преструктуриране в някои изостанали в реформите областни градове, за да се постигне ръст от 3% в дела на професионалните паралелки.

•            Ясни правила за приоритизиране на дуалното обучение и специалности, отговарящи на нуждите на бизнеса.

Мотивите за това са демографския спад – ново намаление на раждаемостта след 2009 г. насам, което изисква още по-прецизно планиране и отчитане на нуждата от специфични кадри за българската икономика. Ако броят на паралелките не се адаптира, ще наблюдаваме недостиг на ученици по търсени на пазара на труда специалности. Това би имало дългосрочни негативни последици за икономиката, иновациите, икономическия растеж и стандарта на живот в страната.

АИКБ призовава МОН да заложи на образователна политика, която поставя професионалното обучение в центъра на развитието на модерната икономика. В противен случай рискуваме да пропуснем ключови възможности за привличане на млади таланти и подкрепа на бизнеса.