На този ден през 1965 година 11 български алпинисти загиват под Мальовица

Дата: 16/12, 10:20

Кадър БНТ, "Лавина"

На 16 декември 1965 година се случва смятаната от мнозина за най-голяма трагедия в българския алпинизъм.

На склона на връх Орлето, между върховете Малка Мальовица и Мальовица, лавина пада и затрупва шестнадесет души.

Единадесет от тях загиват. Това са Мария Тутурилова (единствената жена сред шестнадесетте), Иван Цветанов, Тончо Деянов, Александър Ботев, Христо Йонков, Михаил Угляров, Тодор Николов, Костадин Върбенов, Вуто Колчев, Красимир Мартинов и Чавдар Костадинов (най-младият в групата, тогава едва на 17 години). Оцеляват само Емил Станчев, Петър Варенчик, Георги Топалов, Георги Стоянов и Спас Малинов, пише Дир.бг.

В средата на декември група от школата за инструктори към Градския съвет на БТС- София са в Рила, за да открият зимния сезон. Условията са неподходящи и някои от участниците предлагат да не се предприема преходът. Но има нареждане за 15 дни да се направят необходимите изкачвания, независимо от времето. Поради това (нежелание да се изгуби мястото за бъдещите изкачвания навън), всички потеглят на път.

На 15 декември двама души катерят стената “Куклата" срещу хижа “Мальовица", но закъсват и останалите им помагат да слязат.

В 6 часа на 16 декември 16 алпинисти тръгват от хижата към връх Мальовица и оттам по ръба да стигнат до връх Злия зъб. Всички, начело с директора на школата Тодор Николов и майстора на спорта инж. Михаил Угляров, са добре подготвени.

Най-младите – 17-годишният Чавдар Костадинов и Спас Малинов – на 18, са ученици. Единствената жена в групата е Мария Тутурилова.

Това е елитът на софийския алпинизъм тогава.

От всички дружества са събрани най-добрите, за да тренират в тази школа. 16-те вървят един след друг над Елениното езеро в Мальовишкия циркус. В 8,10 часа Спас Малинов, който е четвърти в колоната, си поглежда часовника. И точно в този миг снежната покривка, върху която те са стъпили, тръгва надолу по 40-градусовия склон. Снегът пада в ниското, завихря се от отсрещния склон, обръща се и се стоварва върху свличащите се заедно с него алпинисти.

Снежната обстановка тогава дава увереност на ръководителите групата да мине по снега, а не да катери по ръбовете, където е безопасно.

Като основна грешка, предизвикала лавината, се определя диагоналното пресичане, което алпинистите правят, за да достигнат превала между върховете Орлето и Мальовица. Те не вървят по зимната маркировка и после директно да се качат към превала между Орлето и Мальовица, а тръгват по диагонал.

“Ако бяхме минали по десния ръб, нямаше да падне лавината, а снегът щеше да си стои до пролетта. Той пада, ако го предизвикаш. Мястото там беше една дупка, но запълнена от наветия от вятъра сняг. И той не издържа на тежестта на 16 души", обяснява причината Спас Малинов, един от оцелелите алпинисти.

Всичко става толкова неочаквано и бързо, че никой няма време дори да извика. Има огромни снегопади, които продължават повече от 20 минути. Тази лавина е едва 150 м висока и около 50 м широка. Всичко трае само десетина секунди, но загиват 11 души. Дотогава няма друг такъв случай в световната практика.

По Мальовишката трагедия Блага Димитрова изгражда сюжета на сценарий за филм, реализиран по-късно ("Лавина“) и романа си "Лавина“, излезли години след събитията. И двете творби не отразяват достоверно трагедията, а са по-скоро вдъхновени от нея.