Кадър БНТ
Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп каза, че още в първия ден на своето управление ще изпълни заканата си да наложи мита от 25% на стоките от Мексико и Канада и ще вдигне митата за Китай с 10%. Посолството на Пекин във Вашингтон коментира, че нито Китай, нито Съединените щати ще спечелят от подобна търговска война. Канадското правителство пък напомни на Вашингтон, че енергийните ресурси на страната им са от съществено значение за американската икономика. какво още да очакваме от втория мандат на Тръмп? вижте коментара на известния изследовател на руско-американските отношения Юрий Фелщински*. С него разговаря Николай Кръстев.
БНТ: Благодаря Ви, господин Фелщински, че приехте поканата да бъдете гост на Българската национална телевизия. Отдавна не сме се виждали с Вас. Бих искал да започна разговора с това, как според Вас биха се развивали отношенията между Путин и Тръмп след голямото му завръщане?
Юрий Фелщински: Тръмп има много добри отношения с Путин, на Путин с Тръмп също и Тръмп несъмнено е кандидата на Кремъл. Той беше негов кандидат и през 2016 и през 2020 година, остава такъв и през 2024 година. Много скептично се отнасям към президента Тръмп по въпросите, свързани с външната политика, изобщо с европейската външна политика в частност, но и с украинската външна политика включително. Тръмп твърде еднозначно и не веднъж отбелязваше, че задачата му е прекратяването на войната за 24 часа. За всички е очевидно, че за 24 часа не може да бъде прекратена войната. За 24 часа може да бъде прекратена помощта за Украйна. Това е нещото, което Тръмп еднозначно и не веднъж обещаваше на избирателите си и на американския народ. Затова смятам, че не по-късно от 21 януари, може би дори по-скоро, ако Тръмп намери инструменти за това, той наистина ще спре помощта за Украйна и ще остави Европа сама срещу Русия. Със спирането на помощта за Украйна всъщност ще се случи следното логично събитие: излизането на Америка от въвличането в европейските проблеми, свързани Руско – Украинската война. С други думи, Европа ще остане сама срещу Русия. Не виждам катастрофа в това, не смятам, че това ще промени ситуацията драматично, дотолкова, че на Путин ще му се отвори възможност да превземе Украйна и да спечели тази война, но на Европа ще й се наложи да решава проблема, оставена сама. Въпреки че нека не подценяваме Европа, Европа е силна, за двете и половина години на тази война тя стана много по-силна и във военно отношение и в психологическо отношение, когато става въпрос за разбирането на нивото на заплаха, произлизаща от Руската Федерация. Сигурен съм, че Европа ще се справи с решаването на този проблем.
БНТ: По време на предизборната надпревара Тръмп казваше, че може прекрати войната за 24 часа, освен това имаше и друго негово послание, че може да унищожи Червения площад. На кое от тези две послания трябва да вярваме?
Юрий Фелщински: За мен първото не е реално, както вече споменах, за 24 часа не е възможно да бъде прекратена войната, за 24 часа може да я прекрати само Путин, като обяви, че прекратява военните действия, изкарва войските от окупираните територии на границите от 1991 година, това трябва да се подчертае. Но е редно да се знае, че това няма да стане. Такова развитие на събитията не е възможно. Що се отнася до една по-твърда политика от страна на Съединените Щати при Тръмп към Русия, не вярвам в такова нещо, тъй като няма нищо, което да сочи за това. Тръмп през всичките тези години, наистина през всичките тези години, като се започне от 2015-а не е казал за Путин нито една лоша дума и не изглежда да е готов да каже, затова виждам и вярвам, че той ще предаде Украйна на Путин, а ми е трудно да повярвам, че и ще диктува на Путин свои условия.
Виждаме, че от страна на Тръмп все още няма реакция по повод разрешението на Байдън да се използва американско оръжие по отдалечени цели на територията на Русия. Какво би трябвало да означава това?
Тръмп вече победи, нека сме откровени, и предизборната надпревара приключи, вече няма нужда да се съревновава с Байдън по едни или други въпроси от външната или вътрешната политика. Както знаем сега е зает с доста трудната задача с формирането на кабинета си, с предлагането пред американското общество на едни или други кандидати за едни или други постове и цялото му време сигурно е заето от това. Мисля, че това е единствената причина, поради която Байдън още не се е заел с въпроса за прекратяването на помощта за Украйна. Просто сега не му е до това, а и до 21 януари, както знаем, са по-скоро в ръцете на Конгреса, а не в ръцете на избрания, но все още не влязъл в Белия дом президент. Затова всички новини на тази тема ще дойдат след 21 януари, още повече, че назначените от страна на Тръмп, по-точно предлаганите от страна на Тръмп за назначаване на едни или други хора в администрацията са подложени на доста остра критика от страна на американското общество, включително, нещо много важно, критика получава и от страна на републиканската половина от политиците. Затова далеч не всички хора, които бяха посочени като членове на кабинета му след 21 януари, ще бъдат утвърдени, и ми се струва преждевременно сега да обсъждаме едни или други личности.
Борис Епщайн беше номиниран за член на новата администрация като специален представител за Украйна.
БНТ: Какво трябва да се очаква в този случай?
Юрий Фелщински: Вижте, струва ми се, че това е точно един от случаите, когато може би не си струва предварително да анализираме назначаването на човек, който още не е утвърден от американския Конгрес. За да заемеш длъжност, свързана с националната сигурност, трябва да преминеш през конкретни американски филтри. Подчертавам, че не всички назначавани от Тръмп хора по едни или други причини ще преминат през тези филтри. Погледнато отвън това назначение не изглежда очевидно и смятам, че от страна на републиканците, подчертавам – на републиканците ще бъдат изречени доста много, да го наречем аргументи срещу това назначение, защото от страна на демократите такава критика би била очаквана.
БНТ: Много добре познавате Путин покрай работата му в КГБ, после в ФСБ, можете ли да се съгласите с написаното преди известно време от един немски анализатор, в Билд писа, че днес Путин е отчаян. Така ли е или не?
Юрий Фелщински: Вижте, от февруари 2022 година, когато започна войната, постоянно говорим за това, че Путин прави грешка след грешка. Надяваше се да превземе Украйна за три седмици или за три месеца – това не се случи, надяваше се, че ударите по Украйна ще доведат до капитулацията й. Надяваше се, че Украйна ще се съгласи с откъсването на някакви свои територии и всеки път, когато това не става, всеки път, когато поредната червена линия, която самият Путин обявява, се оказва прекрачена, а Путин сякаш не е в състояние да реагира на това, така че Украйна да се уплаши или Европа да се уплаши, ние решаваме, че ето това е оная черта, след преминаването на която Путин трябва да се почувства отчаян и може би това ще доведе до смяна на военнополитическите цели на руската държава. За съжаление това не се случва. Путин започна война, която, да го наречем във философски смисъл, в исторически смисъл, не е възможно да бъде спечелена. Каквото и да става на бойното поле тази война не може да бъде спечелена. Путин обаче не е в състояние да осъзнае това и затова да се надяваме, че руското ръководство или колективния Путин, няма значение, как ще наречем хората, които реално управляват Русия, ще спрат, ще преосмислят ситуацията. На всички много би ни се искало да е така и дълбоко в душите си смятаме, че не е възможно вече трета година руският народ да участва в тази страшна война в Европа и да не се вдигне сериозна вълна от недоволство и сериозна вълна на критика на хората, които в широкия смисъл имат отношение към управлението на държавата в Русия. За съжаление обаче, ако разглеждаме всичко това хладнокръвно, спокойно става ясно, че там няма разцепление, че там няма опозиция, има обяснима причина защо няма опозиция. Защото политическото поле е стъпкано, убити са лидерите, зад граница са изтласкани всички активно действащи хора. Тоест разбираме причините, поради които такава опозиция липсва, но като резултат Русия съществува във формата на отворени граници, без смъртно наказание и без каквато и да било натрупваща критическа маса опозиция вътре в държавата. Което сочи, че в такъв формат Путин може вечно да води тази война и за съжаление това е, което смятат да правят. Всички последни назначения, например смяната на Шойгу с Белоусов, увеличаването на военния бюджет говорят за това, че Русия е преминала в състояние на перманентна война. Защото в този формат, когато войната се води основно на чужда територия, а Русия просто харчи за това пари и хора, Путин може да воюва дълго. А Русия от гледна точка на човешкия живот е държава, в която исторически той никога не е бил ценен, а що се отнася до парите – Русия е много богата държава. За съжаление за война парите й стигат на тази държава. Затова за съжаление си мисля, че в такъв формат Путин може дълго да води тази война, единственото, което може да промени нещата, наистина е нанасянето на удари по територията на Руската Федерация. Затова видяхме нервозната реакция на Путин, буквално истерична, когато се постави въпросът за това, че най-после Украйна получи разрешение от американското ръководство, от страна на Европа разрешение беше вече беше дадено преди това, за използването на ракети с далечен радиус на действие за удари по територията на Руската Федерация. Това е единствено, което може да прекърши развитието на войната, при това веднага трябва да допълня, че един о обектите на такива удари, една от целите несъмнено трябва да стане Москва.
БНТ: Бившият министър на външните работи на Украйна Перистайк каза, че следващите три месеца и изобщо зимния период ще са много трудни за Украйна. Руснаците ще се опитат да убият военното ръководство на страната, вече виждаме ожесточаване на ударите по енергийната система на Украйна. Какво можем да очакваме през следващите 3–6 или 9 месеца?
Юрий Фелщински: Смятам, че трябва да очакваме онова, което вече отдавна става – Русия се опитва от въздуха да унищожи всичко, което може в Украйна, преди всичко инфраструктурата, а ликвидирането на политическото и военното ръководство на Украйна е цел на руското военно командване от първите дни на войната, затова този фактор изобщо не трябва да се смята за нов. А политическите усложнения, които ще се прибавят към зимните условия – 21 януари 2025 година, всичко това още повече може да усложни положението. Украйна е в много трудно положение, нека сме откровени, тя героично издържа вече трета година, разбира се всички си задават въпроса, колко дълго Украйна ще може да издържа на ударите и никой не може да отговори на този въпрос, но при това трябва да се разбира, че Украйна няма избор. Защото всички приказки за някакъв компромис, за преговори, за размяна на територии срещу мир на тези територии са или празни мечти, или военна хитрост на Кремъл. С Путин не може да се прави никакъв компромис, Путин иска цяла Украйна, а всъщност Путин иска не само цяла Украйна, а и Молдова, а всъщност и цяла Източна Европа в зоната на влияние, която някога е притежавал Съветският съюз. Нещо, което Путин не веднъж е казвал. Затова смятам, че надеждата да се стигне до мир срещу някакви каквито и да било територии на Украйна е утопия, това няма да се случи. Ако изведнъж по някакви причини, в които ми е трудно да повярвам и не смятам, че това е възможно на практика, но ако изведнъж по някакви причини наистина започнат преговори и наистина бъде подписано поредното Минско споразумение за размяната на някакви територии срещу прекратяването на военните действия, съм напълно сигурен, че военните действия скоро отново ще започнат и ще започнат, защото Русия ще обяви условията за неизгодни за нея. Не вярвам, че Путин е готов да спре, нека сме честни. Ако по някакви причини Путин слезе от политическата сцена, тогава ще възникне друга ситуация, но дотогава, докато президент на Руската Федерация е Путин, смятам, че такива промени не са възможни.
*Роден през 1956 г. в Москва. Завършва Историческия факултет на Московския педагогически институт. През 1978 г. имигрира в Съединените щати, където придобива докторска степен по философия на историята от Rutgers University. През 1993 г. става доктор на науките в Института по история на Руската академия на науките. През 2002 г. ръководи проекта по разчитането и публикуването на „лентите на Кучма“. Самостоятелно или в съавторство публикува десетки книги, научни изследвания и томове архивни документи, посветени на най-новата руска история, между които „Взривяването на Русия“ (в съавторство с Александър Литвиненко, 2002), „Корпорация: Русия и КГБ по времето на президента Путин“ (в съавторство с Владимир Прибиловски, 2008), „Третата световна: битката за Украйна“ (в съавторство с Михаил Станчев, 2015; НБУ, 2023) и др.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
ЦЕРН прекрати сътрудничеството си с Русия и Беларус
Дата: 30/11, 16:521 Коментар
Борисов размисли над кандидатурата на доц. Киселова за председател на НС
Дата: 30/11, 16:32
Безплатни консултации за ортопедично лечение в чужбина!
Дата: 30/11, 16:20
Звезда от филмите за Хари Потър олекна с 1,8 милиона британски паунда
Дата: 30/11, 16:16
А1 беше отличена за разнообразните подходи за дарителска подкрепа в конкурса „Корпоративен дарител“ на Българския дарителски форум
Дата: 30/11, 16:00