Булфото
Тъжен пост написа Недялко Йорданов за своя баща.
Ето разказа му:
Днес се навършват 78 години от деня, в който моят баща беше умъртвен пред очите ми с една инжекция от партийния лекар. Не успяха да го обесят фашистите, умъртвиха го три години след това неговите съпартийци. Устроиха му грандиозно погребение, градът беше в траур, беше 27 март 1947 година. Той беше само на 34. Кръстиха кораб и улица на неговото име. Три години след това го обявиха за народен враг, изключиха майка ми – двайсет и седем годишна вдовица от партията, защото не се отказа от него, оскверниха гроба му. Премахнаха името му от улицата и кораба, избиха с чук петолъчката от гроба му. През 1955 година го реабилитираха и отново възстановиха улицата и кораба на неговото име Асен Йорданов. След 10 ноември новоизлюпените демократи отново преименуваха улицата, а корабът потъна в бургаския залив от старост.
Той беше поет, имам двадесет и няколко негови стихотворения. Наследил съм от малък тази негова любов към поезията.
Майка ми доживя 80 години. Вече съм я надминал. Двамата не ме искат още, но вече ми се иска да ги видя.
НА БАЩА МИ
Цъфтеше вишната на двора... Как цъфтеше...
И кой да знае... Този ден фатален беше...
Една инжекция във вената... И гърч последен...
На тридесет и пет е Той... А аз на седем.
И след това... И след това... Ковчег огромен...
И хиляди вървят... Ужасен спомен.
И кървавите знамена... И все червени...
И аз със майка си вървя... И тя със мене...
Държи ме здраво... Да не плаче се опитва.
Другарите... И няма поп... Нито молитва.
И речи траурни... И някак си познати.
Цветя отгоре... след последните лопати.
И после вкъщи... Празно е... Ден първи.
И плаче братчето ми... тя да го накърми.
Гръдта й бяла...И не дава да я гледам.
Вдовицата.... На двадесет и седем.
Баща ми спи... Облечен и притихнал.
За втори път му е... И той е свикнал.
Бесилката... Преди... Спасен по чудо.
И мислел – свърши това време лудо.
Но то не свършва... Става по-жестоко.
Нареждане от горе... От високо...
И гробът... И портретът му избоден.
Посмъртно обявен за враг народен.
И сочат ме със пръст... Десетгодишен.
Не бива...Този спомен е излишен...
Години... И отново... По поръчка
изгрява пак на гроба петолъчка.
И улица... И кораб...Съжаляват..
На твойто име пак ги прекръщават.
И днеска пак... Премахват ги отново...
Табелките със чукове... Готово!
Сега говорите си горе с мама...
След толкова години пак сте двама.
И казвате ми: „Още си далечко!
Не бързай... Стой си там...Наш малък Дечко!
Търпение... Съвсем не си излишен
такъв осемдесет и пет годишен...
Все още можеш... И все още важиш...
Живей... А после всичко ще ни кажеш.“
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Министърът на образованието Красимир Вълчев: При пълна забрана, учениците няма да ползват телефоните си не само в клас, но и в междучасията
Дата: 31/03, 00:30
31 март 1966 г. - Изстрелян е съветският "Луна 10": Първият апарат, влязъл в орбита около Луната
Дата: 31/03, 00:10
6 чести грешки при прием на протеин на прах
Дата: 31/03, 00:01
Как се прави здрав корем
Дата: 31/03, 00:00
Наполи победи с 2:1 Милан и продължава битката за титлата
Дата: 30/03, 23:56