Сензационни български надписи откриха в Йерусалим

Дата: 27/03, 10:06

Кадър С. Халеви

Проучването е публикувано в том 15 на списание израелското научно списание "Антикот"

Фотографско проучване разкри десетки български надписи в гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим и околностите му. Това гласи проучване, публикувано в том 15 на израелското научно списание "Антикот", предаде Нова тв.

„Предполага се, че надписите датират от османския период“, обясниха изследователите Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики.

В проекта са използвани мултиспектрални и RTI изображения, за да се разкрият избледнелите маркировки.

„Корпусът от графити ни позволява да реконструираме историята на източното християнство в Йерусалим през османския период“, пишат авторите, като се фокусират по-специално върху проследяването на „българското поклонничество в Йерусалим през 500-те години на османското владичество“.

Изследването документира надписи в три основни манастира - „Свети Теодор“, „Предтеча“и „Свети Хараламбос“.

Един от текстовете в „Свети Теодор“ гласи: „Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“, идентифициращ град Котел в България. Авторите отбелязват значението на Котел - че икономическият просперитет на селището води до появата на много заможни жители. От XVII в. Котел се превърнал в център на текстилната промишленост.

Друг текст гласи: „Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От Габрово. 1794“. Габрово е описан като „един от важните центрове на Българското Възраждане“.

В друг надпис се казва: „Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог“. „Смятаме, че този поклонник може да се идентифицира с Хаджи Вълчо - известна фигура в българската история от XVIII век“, смятат авторите на проучването.

То идентифицира и други символи - например печати на български търговци, които са извършвали търговска дейност в Буда, Виена и Нови Сад.

В манастира „Предтеча“ надписите включват: „Хаджи Георги. 1842 г. от Каменица. От (манастира) „Свети Георги“ в Белащица. Хаджи Константин монах.“ Друг гласи: „Хаджи Михаил свещеник от Истанбул“. Изследователите обясняват, че „през целия османски период в Истанбул е живяла голяма общност от българи“.

В манастира „Свети Хараламбос“ подробен надпис от 1874 г. изброява поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които са „хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария“. В друг надпис от 1881 г. е записано „Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован“ - селище, „считано за един от центровете на българския национализъм в Македония“.

Изследването подчертава българското присъствие не само в манастирите, но и в църквата на Божи гроб.

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"

За реклама в "Петел" на цена от 60 лв без ДДС/30,68€ на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!