На 18 януари се празнува международният ден на снежния човек. Идеята за рождения ден е на германския колекционер Корнелиус Граетц. Датата е избрана, защото единицата символизира метлата, а осмицата – тялото на снежния човек.
Сведенията за създаването на първия снежен човек остават твърде неясни и непълни. Въпреки това Боб Екстайн, автор на книгата „Историята на снежния човек“, споменава за наличието на подобни снежни скулптури още от средновековието. Той се позовава на различни изображения, намерени в европейски музеи, галерии и библиотеки. Най-ранните сведения за наличието на снежен човек, които Екстайн успява да намери, са в библиотеката Koninklijkе в холандския град Хага в творбата „Часослов“, която датира от 1380 г.
Най-простият снежен човек се състои от 3 части, които представляват 3 големи снежни топки - най-голямата служи за основа, след това се слага втората по големина и служи за торс и накрая най-малката за глава. Понякога за ръце служат клони, но човекът може да бъде и без ръце. Снежният човек "държи" лопата или метла. За очи най-често се ползват въглени, носът е желателно да е от морков, а за уста могат да се ползват малки камъчета. На главата му има шапка, а около врата - шал.
Събития от датата
1535 г. — Испански конкистадори основават на тихоокеанското крайбрежие днешната столица на Перу - Лима.
1701 г. — Коронован е първият пруски крал Фридрих I.
1825 г. — Открита е сегашната сграда на Болшой театър в Москва.
1871 г. — Във Версайския дворец е провъзгласено обединяването на Прусия, Елзас и Лотарингия в Германска империя (Вторият райх), за император е коронован Вилхелм I, a за канцлер Ото фон Бисмарк.
1911 г. — Осъществено е първото кацане на самолет върху палубата на кораб.
1919 г. — Започва работа Парижката мирна конференция за изработване на мирните договори след Първата световна война.
1943 г. — Втората световна война: Съветската войска пробива блокадата на Ленинград.
1945 г. — Втората световна война: Британският премиер Уинстън Чърчил призовава Нацистка Германия да обяви капитулация.
1956 г. — Влиза в действие първата българска радиорелейна линия между София и Пловдив.
1960 г. — Във Варна е основано държавното издателство Георги Бакалов.
1964 г. — Започва строителството на Световен търговски център в Ню Йорк. († 2001 г.)
1985 г. — На среща на Политбюро на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети е отчетено, че до момента са сменени имената на 310 000 български турци, и за първи път са говори за "възродителен процес".
1990 г. — Издадена е заповед за арестуване на Тодор Живков, като главен виновник за икономическата криза в България.
1991 г. — В отговор на американските бомбардировки, Ирак започва ракетен обстрел на Израелски градове.
1997 г. — Норвежецът Бьорг Ослунд става първият човек, прекосил сам Антарктида.
2000 г. — Мюсюлмански фанатици разрушават 11 християнски храмове в град Матарам (Индонезия).
2012 г. — Достъпът до англоезичната Уикипедия е спрян в цял свят като форма на протест срещу законопроектите SOPA и PIPA в САЩ.
Родени
1689 г. — Шарл дьо Монтескьо, френски мислител († 1755 г.)
1795 г. — Анна Павловна, кралица на Нидерландия († 1865 г.)
1830 г. — Григор Пърличев, български писател († 1893 г.)
1834 г. — Йоаким III, константинополски патриарх († 1912 г.)
1835 г. — Цезар Кюи, руски композитор († 1918 г.)
1849 г. — Едмънд Бартън, първи премиер на Австралия († 1920 г.)
1855 г. — Атанас Шопов, български книжовник († 1922 г.)
1856 г. — Никола Генев, български военен деец († 1934 г.)
1861 г. — Григор Грънчаров, български военен деец († 1928 г.)
1868 г. — Кантаро Судзуки, министър-председател на Япония († 1948 г.)
1875 г. — Алексей Иванович Абрикосов, руски патологоанатом († 1955 г.)
1876 г. — Георги Христов, български революционер († 1964 г.)
1879 г. — Александър Балабанов, български учен († 1955 г.)
1882 г. — Алън Милн, английски писател († 1956 г.)
1883 г. — Иван Кинкел, български икономист († 1945 г.)
1887 г. — Йозеф Фолтман, германски офицер († 1958 г.)
1892 г. — Оливър Харди, американски актьор († 1957 г.)
1894 г. — Константин Гърнев, български художник († 1966 г.)
1904 г. — Борис Бабочкин, руски артист († 1975 г.)
1904 г. — Кари Грант, американски актьор († 1986 г.)
1905 г. — Александър Стаменов, български художник († 1971 г.)
1908 г. — Михаил Герасимов, български химик († 2002 г.)
1909 г. — Асен Василев, български художник († 1987 г.)
1921 г. — Йоичиро Намбу, американски физик, Нобелов лауреат през 2008 г.
1923 г. — Александър Гърличков, югославски политик († 1990 г.)
1925 г. — Жил Дельоз, френски философ († 1995 г.)
1932 г. — Робърт Антон Уилсън, американски автор († 2007 г.)
1933 г. — Йордан Соколов, български политик
1937 г. — Джон Хюм, британски политик, Нобелов лауреат през 1998 г.
1939 г. — Иван Василев - Катила, български футболист
1940 г. — Милош Зяпков, български писател († 1990 г.)
1940 г. — Недялко Йорданов, български поет
1947 г. — Такеши Китано, японски актьор
1948 г. — Ем Си Гейни, американски актьор
1950 г. — Жил Вилньов, канадски пилот от Ф1 († 1982 г.)
1954 г. — Валентин Михов, български футболен деятел
1955 г. — Кевин Костнър, американски актьор
1965 г. — Мирослав Севлиевски, български политик
1966 г. — Александър Халифман, световен шампион по шахмат
1968 г. — Драгана Миркович, сръбска певица
1970 г. — Джонатан Дейвис, американски музикант
1971 г. — Кристиан Фитипалди, бразилски пилот от Ф1
1980 г. — Робърт Грийн, английски футболист
1983 г. — Вихрен Узунов, български футболист
1984 г. — Чо Сюн Ху, масов убиец († 2007 г.)
1987 г. — Йохан Джуру, швейцарски футболист
Починали
350 г. — Констанс, римски император (* 333 г.)
474 г. — Лъв I, византийски император (* 401 г.)
1174 г. — Владислав II, крал на Бохемия (* 1110 г.)
1246 г. — Йоаким I, търновски патриарх (* неизв.)
1586 г. — Маргарита Пармска, херцогиня на Парма (* 1522 г.)
1862 г. — Джон Тейлър, 10-ти президент на САЩ (* 1790 г.)
1878 г. — Антоан Бекерел, френски физик (* 1788 г.)
1883 г. — Марин Калугеров, български духовник (* 1837 г.)
1890 г. — Мариано Гуадалупе Валехо, американски военен и политик (* 1807 г.)
1905 г. — Александър Турунджев, български революционер (* 1872 г.)
1906 г. — Петър Юруков, български революционер (* 1882 г.)
1910 г. — Александър Чакъров, български революционер (* 1869 г.)
1923 г. — Петко Момчилов, български архитект (* 1864 г.)
1936 г. — Ръдиард Киплинг, британски писател, Нобелов лауреат през 1907 г. (* 1865 г.)
1967 г. — Димитър Михалчев, български философ (* 1880 г.)
1971 г. — Месру Мехмедов, български диригент (* 1935 г.)
1978 г. — Хасан Аскари, пакистански писател и философ (* 1919 г.)
1988 г. — Росен Босев, български белетрист (* 1946 г.)
1992 г. — Петър Стъпов, български писател (* 1910 г.)
1995 г. — Адолф Бутенандт, германски биохимик, Нобелов лауреат през 1939 г. (* 1903 г.)
2006 г. — Ян Твардовски, полски поет (* 1915 г.)
2007 г. — Марко Семов, български писател и публицист (* 1939 г.)
Празници
Международния ден на Снежния човек
Атанасовден (Имен ден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Таню, Тинка и др.)
България — Празник на село Генерал Тодоров, Благоевградска област