Предупреждават за рискове с вторите пенсии

Дата: 16/02, 15:12

Снимки: Пиксабей

Устойчивостта и обществената легитимност на втория пенсионен стълб са възможни единствено при реално и справедливо разпределение на риска и доходността между осигурените лица и пенсионноосигурителните дружества, съобщава pariteni.bg. В предложения модел продължава да съществува фундаментална асиметрия: инвестиционният риск е в значителна степен прехвърлен върху осигурените лица, докато пенсионноосигурителните дружества реализират сигурен приход чрез такси за управление, които не са достатъчно обвързани с постигнатата дългосрочна доходност и с поемането на реална финансова отговорност. Това се казва в становище на КТ "Подкрепа" относно промените в Кодекса за социално осигуряване, приети на първо четене в парламента, с които се въвежда мултифондовия модел във втория пенсионен стълб.

Тази конструкция създава риск вторият пенсионен стълб да функционира преимуществено като пазарен механизъм в интерес на управляващите дружества, а не като социалноосигурителен инструмент в интерес на бъдещите пенсионери. Подобен модел подкопава доверието в системата и прехвърля последиците от неблагоприятни инвестиционни решения върху осигурените лица, които нямат реална възможност да влияят върху управлението на средствата си.

В този контекст КТ „Подкрепа“ настоява усъвършенстването на втория пенсионен стълб да бъде съпроводено с по-строга обвързаност между таксите за управление и постигнатата реална доходност в дългосрочен план, с разширяване на отговорността на пенсионноосигурителните дружества при неблагоприятни инвестиционни резултати и с гарантиране на механизми за защита на натрупаните средства, които да осигуряват действителна финансова сигурност на бъдещите пенсионери. Без подобни корекции всяко увеличаване на инвестиционния риск води до нарастване на несигурността за осигурените лица без съответно споделяне на отговорността от страна на управляващите дружества, което е неприемливо от гледна точка на принципите на социалното осигуряване.

Подходящи условия за предлагане и обсъждане на значими законодателни промени, засягащи пенсионната система, са наличието на обществено приета Пътна карта за пенсионноосигурителната система, която не съществува, както и устойчива и прогнозируема политическа, икономическа и социална среда. В случай че дори един от тези компоненти е извън приетите за нормални параметри, е много вероятно да се стигне до ситуация, в която дори добрите идеи да бъдат отхвърлени от обществото и да се създадат условия за ескалация на социалното напрежение.

Ключов фактор е, че масовият работещ няма яснота за пенсионната система и дори не знае какво се случва с неговите вноски и начина, по който се управляват. Интересът към темата се засилва година-две преди настъпване на пенсионна възраст. Наред с това е налице огромно недоверие в институциите и партиите.

Политическата отговорност за това решение днес не може да бъде поета, поради продължаващата от няколко години политическа неразбория. Сивият и черният сектор също са от съществено значение за нормалното функциониране на системата, а те се влияят и от личното отношение на работещия към неговото бъдеще.

Липсва финансов анализ на предложението от гледна точка на осигуреното лице и сравнение с настоящата система, както и със системата на Държавното обществено осигуряване (ДОО). Изплащаните от частните фондове „пенсии“ не са в състояние да покрият разликата от намаляването на пенсията в ДОО, заради участието в ДЗПО, т.е. две пенсии са по-малко от една. При настоящия подход обосновано се поставят под съмнение ползите, които се твърдят в мотивите, че ще получат осигурените лица, защото същите не са подкрепени с каквито и да било адекватни финансови примери.

Няколко основни критични и абсолютно неприемливи предложения:

Оставяне на „удръжките“ (по същество такса) от осигурителните вноски, срещу които частните пенсионноосигурителни дружества не предоставят услуги;

Високи такси за управление, дори в сравнение с НОИ (около 0,7% при отчитане на обема на работа в НОИ);

Автоматичнотно разпределение по видове подфондове на база възраст, без предварително съгласие на осигуреното лице

Премахването на минималната доходност – не се гарантира на осигуреното лице, че парите му няма да бъдат „изядени“ от инфлация и лошо управление.

Премахването на техническия лихвен процент – премахва адекватното актуализиране на отпуснатите вече пенсии от частните пенсионни фондове.

Допускане на намаляване на пенсията до нивото към момента на пенсиониране, когато частният пенсионен фонд губи пари от инвестиране.

Наблюдава се прибързаност за приемането на съществено важен законопроект, касаещ всички работещи. Използването на подобен подход – сервирането в последния момент на обществото, без да се предостави нормалното време за реакция, също създава допълнителни усещания за нещо нередно или в ущърб на хората.

Всички тези фактори представляват непренебрежими причини решението за промяна да бъде взето по мъдър, мотивиран и обществено подкрепен начин, което не е налице с внасянето на този законопроект за разглеждане в Народното събрание.

Общественото обсъждане на предложения законопроект, на нормативно регламентираната електронна страница, е законово правилно, но фактически е само формален акт от гледна точка на бъдещето на хората и устойчивостта на системата. Необходими са допълнителни усилия и разяснителна кампания, едва след като има изготвен проект на общественоприета пътна карта за пенсионната система, за да се постигна максимална подкрепа.

Законът следва кратко и разбираемо да регламентира правата и задълженията на осигурените лица и на пенсионните фондове.

Основните въпроси, на които няма приемлив икономически и социален отговор, от гледна точка на осигуреното лице, особено от задължителното осигуряване са:

Как се гарантира, че частните фондове ще могат да осигурят адекватна пожизнена пенсия?

Какво се случва при срив на пазарите, водещи до влошаване на инвестиционните портфейли на дружествата?

Как се гарантира нетна минимална доходност на задължително предоставените за управление пари на частните фондове?

Каква е финансовата адекватност на отпуснатата пожизнена пенсия от частните фондове, спрямо същата, изплащана от ДОО – минимална и максимална пенсия?

Как се актуализира отпуснатата пожизнена пенсия при годишна инфлация от над 10%?

Какво се случва с обезценяването на личните партиди преди пенсиониране при годишна инфлация над 10%? Каква е защитата, гарантираща минимално обезценяване?

При икономическа несигурност колко осигурени лица ще се прехвърлят в ДОО и как това ще се отрази на финансовото състояние на частните фондове? Каква е критичната маса?

Как и по-какъв начин се определят месечните плащания след настъпване на осигурителното събитие?

Защо не е премахната удръжката върху осигурителната вноска?

Как се изчислени таксите, които ще се събират върху нетните активи и върху доходността?

Защо има разлика в таксите при личните партиди и при фонда за изплащане на пенсии?

Защо е предложена обвързване с минималната работна заплата, а не с минималната пенсия?

Как се гарантира минимална доходност във всеки подфонд?

Трябва ли да има таван на брутните удръжки и такси, събирани от частните пенсионни фондове?

И още много други въпроси.

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"

За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!