Българинът, разработил камерите, заснели мисиите "Артемис" на НАСА: Целта ни е да летят и до Марс

10/04/2026, 17:54

кадър: Нова тв

Днес човечеството отново гледа към Луната и знаковата мисия „Артемис II”. Сред хората зад този прогрес има и българин - инженер, чиито камери са върху най-мощната ракета на НАСА и заснемат историческите изстрелвания. Какво е светът да види чрез собствените ти технологии полета към Космоса? И може ли българското участие да стигне и до мисия до Марс?

Преди повече от 50 години Нийл Армстронг изрече култовата си фраза: „Една малка крачка за човека, един голям скок за човечеството“. Както тогава, така и сега има хора, които се съмняват, че американците са стъпили на Луната, както и че днес се постигат рекордни пилотирани полети. Но освен конспиративните скептици има и хора, които не просто вярват, а са част от този прогрес.

Екип на NOVA се срещна с инженер Петко Динев - човек, направил една малка, но важна крачка за България. Това е българинът, чиито камери заснемат изстрелването на ракетите SLS в историческите мисии „Артемис I“ и „Артемис II“.

Петко Динев работи с НАСА повече от 20 години. Компанията му разработва свръхиздръжливи камери, монтирани върху корпуса на мощната ракета, която извежда в Космоса капсулата „Орион“ с четиримата астронавти на борда и заснема историческия момент на отделянето от Земята, който целият свят наблюдава със затаен дъх.

„Чувството е на гордост, на удовлетворение и за добре изпълнена задача“, споделя инженер Динев.

Някои от камерите са поставени по основното тяло, други - по ускорителите, а има и такива на самата капсула „Орион“. Записът, който тече непрекъснато, е ключов за успеха на мисиите. Той предоставя на НАСА детайлна информация, с която агенцията подобрява технологиите си и гарантира безопасността на екипажа.

„Когато изстреляхме „Артемис I“ през ноември 2022 г., при излитането имаше част, която се отдели. Това се видя на кадрите, които бяха публикувани. Не се виждаше точно какво е, но беше твърде голямо, за да бъде парче лед“, разказва Динев.

Тази година не липсваха и конспиративни теории, че астронавтите всъщност са на Земята. Инж. Петко Динев обаче гледа на такива твърдения с усмивка. Казва, че зад успеха му стоят задълбочени знания по физика, механика и оптика и, разбира се, острият български нюх, който носи в себе си.

Българинът, собственик на компанията за камери, е бил на площадката при опитите за изстрелване на „Артемис I“ и казва, че усещането да знаеш, че твоят ум е част от тази ракета, е невероятно. „Наистина е нещо, което много трудно може да се опише. Буквално се просълзих, когато отидох там“, споделя той.

На въпрос голям ли е технологичният прогрес, за който хората не знаят, инженерът заявява: „Огромен. Това, което се постига с програмата „Артемис“, е огромна стъпка напред. По времето на „Аполо“ те стигнаха до Луната, но това бяха еднократни мисии – по-скоро политически. Тогава имаше два лагера – социалистическият и капиталистическият. И това беше надпревара кой ще покаже по-модерна технология. Днес целта е да изпратиш хора на Луната, да ги върнеш, да се изгради база там, орбитална станция. Това преди 50 години беше немислимо“.

Освен офиса във Флорида, компанията на Динев има присъствие и в България - офис в София и производство на корпуси за камерите в Пловдив. А на година се произвеждат няколко хиляди камери не само за НАСА - високоустойчивите устройства се използват и на американски подводници, а някои осигуряват „зрението“ на десетки пътнически самолети, включително на борда на Airbus и Boeing.

Космическите камери издържат на силни вибрации и огромни температурни амплитуди – понякога в рамките на само 90 минути температурата се променя от +100 до -100 градуса по Целзий. Затова всяка от тях преминава през множество тестове.

Един от най-удовлетворяващите моменти обаче остава заснетото в открития Космос. „Част от кадрите, които НАСА ни изпрати, са заснети с нашите камери и наистина всичко се вижда изключително добре“, твърди българинът.

Инж. Петко Динев вече гледа напред и нагоре към следващата цел. „Идеята е нашите камери да летят и до Марс – може би през 2030–2032 г. Там условията са много по-тежки – има по-силна радиация. Това е, върху което работим в момента“, разказва той.

Редактор "Екип на Петел",

"За нас"

За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на [email protected]. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!