Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
“Защото ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесния ви Отец: ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и Вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”(Мат.6:14-15)
„...понеже те сееха вятър, буря ще пожънат.”(Св.пр.Осия-8:7)
Да простим - това е най- ценната добродетел, съществуваща във взаимоотношенията между човеците. Всеопрощението е чисто християнско явление и то е плод само на християнската любов. То се основава на любовта към ближния; и не само към ближния, но и към човека, който ни е причинил зло, който дълбоко ни е наскърбил и огорчил. Извън християнството може да има опрощаване на материални задължения, да има извинение, но всеопрощение няма. Истинското християнско сърце не държи в себе си злоба, злопаметство или отмъщение.
Един мъченик за Христа бил осъден на обезглавяване с меч. По пътя палачът му казал „ Да видим дали твоят Христос, за когото умираш, сега ще ти помогне. Мъченикът отговорил: „Да той ще ми помогне, за да ти простя.”
Какво е християнското прощение по своята същност? То е всеопрощение, т.е. да простим всекиму, всякога и всичко, да простим без уговорка, без условие. А за това е необходима нравствена мощ.
В отношението ни към чуждата вина, към причиненото ни зло или нанесена обида може да има следните степени и категории:
„Прошка ли? – Не прошка, а отмъщение!” – така гордо говори онзи, който е обладан от злоба и жажда за отмъщение.
„Няма да отмъщавам, но няма и да простя!” – така говори онзи, който е обладан от духа на ожесточението.
„Няма да простя, защото да простя, значи да отстъпя, да проявя слабост!” – така говори онзи, който е обладан от духа на честолюбието и гордостта.
„Няма да простя, защото не аз, а той е виновният!” Или пък: „Ще простя, но ако той дойде пръв да ми поиска прошка!” – така говори онзи, който е обладан от духа на надменността и пристрастието.
„Ще простя, но няма да забравя оскърблението!” – така говори злопаметният.
„Няма какво да прощавам, защото никой не ме е наскърбил и никого аз не съм обидил!” – така говори самодоволният мним праведник, който себе си и другите заблуждава.
„Прощавам всичко от сърце!” – ето това е истинското всеопрощение, което Господ изисква от нас!
Христос поставя всеопрощението към ближните като необходимо условие за прощението на нашите грехове.
„Ако ние не простим на ближните си прегрешенията им и Нашият Небесен Отец, няма да прости нашите прегрешения.” ( Мат. 6:14)
Един стар рибар тъкмо се приближавал до брега с лодката си препълнена с риба, когато настанала ужасна буря. Морето страшно се развълнувало. Изведнъж той чул зов за помощ. По гласа и направлението старият рибар узнал, че далече е изостанал рибарят, неговият заклет враг. Без да се замисли той изхвърлил във водата всичкия си улов и устремно се насочил към давещия се негов враг. Без да се съобразява със силното морско вълнение и грозящата го опасност, с големи усилия се добрал до давещия се, подал му ръка и го спасил. Когато пристигнали благополучно на брега, спасеният предложил на старика пари за изхвърлената преди малко мрежа пълна с риба, но той не приел. Тогава спасеният попитал „Защо ме спаси? Никой не би те обвинил. Морето е бурно, твоята лодка е пълна, нощта е тъмна, а аз съм твоят заклет враг.”
„Не можех !...Аз съм християнин, а на християните е заповядано да обичат и враговете си.” – отговорил старецът.
Врагът, заклетият враг, бил победен и като прегърнал стария рибар, извикал: „Приятелю, ти спаси не само тялото, но и душата ми! От сега нататък не само не съм твой враг, и не само съм твой приятел, а и твой брат.”
„Нека не се мамим: няма да бъде опростен онзи от нас, който сам не прощава, защото как ще получи прошка и милост онзи който сам не е проявил милост?”(Як.2:13)
„Да простим от сърце” (Мат.18:35)
„…да простим така, както и Христос на кръста прости на Своите убийци” (Лук.23:34)
„… и както Св. Архидякон Стефан прости на своите мъчители”
(Деян 7:60)
В сърцето на всеки човек се намира ключът за портите на рая и ключът за вратата на ада. Ключът за рая е милосърдието, а за ада –жестокосърдието.
В Антиохния, средата на третия век живели двама християни, които били неразделни приятели. Тогава били от най-страшните гонения срещу християните от Римските императори. Истинското приятелство между Никифор и Саприкий обаче в един момент преминало в жестока вражда.
Саприкий бил подложен на мъчения заради вярата, но не се отрекъл от Христа и заради това бил осъден на смърт – извън града да бъде посечен с меч. По пътя до лобното място Никифор неколкократно падал на колене пред приятеля си, за да иска прошка, но Саприкий останал неумолим, не приел молбата, не смекчил гнева си и Господ го наказал за неговото жестокосъдие: отнел от него благодатната сила, която го укрепвала при мъченията, и немилосърдното му сърце се изпълнило с малодушие и страх от смъртта. Когато дошло времето да наведе главата си под меча, той веднага се отрекъл от Христа. Никифор се ужасил и започнал да го увещава да се опомни и да не се отрича но напразно. И се обълнал към към войниците „Мене накажете със смърт! Аз съм християнин!”
Тогава Управителят наредил да отсекат главата на Никифор и да освободят отрекалия се от Христа Саприкий, който поради жестокосърдието си загубил вечния живот.
„Някой от фарисеите Го помоли да яде с него: и Той, като влезе в къщата на фарисея, седна на трапезата. И ето, една жена от града, която беше грешница, като узна, че Той седи на трапеза в къщата на фарисея, донесе алабастърен съд с миро и като застана при нозете Му със сълзи ги изтриваше с косата си, целуваше ги и мажеше с миро. Като видя това фарисеинът, който Го бе поканил, рече в себе си: да беше пророк Тоя, щеше да знае коя и каква е жената, която се допира до Него, защото тя е грешница. Като се обърна към него, Иисус рече: Симоне, имам нещо да ти кажа.” А той отвърна: „Кажи, Учителю!” Иисус рече:” един заемодавец имаше двама длъжника: единият му дължеше петстотин динария, а другият – петдесет, но понеже нямаше с какво да заплатят, той прости и на двамата. Е, кажи, кой от тях повече ще го обикне?
Симон отговори и рече: мисля, тоя комуто повече прости. А Той му рече: право отсъди. И като се обърна към жената, рече Симону: видиш ли тая жена? Влязох у дома ти, вода за нозете ти Mи не даде, а тая със сълзи обля нозете Ми и с косата си ги изтри. Ти целование Ми не даде: а тая откак влязох, не престана да целува нозете Ми. Ти с елей не помаза главата Ми: а тая с миро помаза нозете Ми. Затова казвам ти: прощават й се многото грехове, задето много обикна: а комуто малко се прощава, той малко обича. Ней пък рече: прощават ти се греховете. И тия, които седяха с Него на трапезата, почнаха да си думат: кой е Тоя, дето и грехове прощава? А Той рече на жената: твоята вяра те спаси: иди си смиром.”(Лука 7:36-50)
Човекът изгражда своята ценностна система и духовен растеж на основата на въздържанието и това съществено ни различава от животните. След пост и изповед при духовника християнинът пристъпя към св. Причастие, за да се съедини с Христа. Сам Нашият Господ на Тайната вечеря установи св. Причастие, като каза да пием от виното и ядем от хляба след претворяването им в Негови тяло и кръв.
Постът и въздържанието са личен подвиг за християнина и са една своеобразна физическа и духовна подготовка за приемане на св. Причастие. В последно време наблюдаваме масово желаещи да постят особено през Великия и Рождественския пост. За съжаление обаче голяма част от „въздържателите” постят само телесно, но не и духовно, което превръща постът им по-скоро в диета за отслабване. Необходимо е да се знае, че постът няма никаква духовна стойност, ако не се завърши с изповед и св. Причастие в Православен храм.
Също така не е необходимо да изтъкваме пред другите, че постим. Не е нужно да споменаваме колко ни е трудно да се лишаваме и въздържаме или по някакъв начин външно да демонстрираме, че постим. Духовното въздържание трябва да съответства на всекидневното ни действително поведение, т.е. делата ни да бъдат чисти. В тази връзка Блажени Иероним казва: „Каква похвала заслужаваш, ако си блед от пост, а жълт от завист. Що за добродетел е да не пиеш вино, а да си пиян от гняв и омраза”.
„Също, кога постите, не бивайте намръщени, като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда”(Мат.6:16)
Много човеци се интересуват защо при католиците изповедникът духовник и изповядващият не се виждат един друг, а при Православните изповедта се извършват лице в лице. Това е така, защото, първо, по-добре е да се попритесняваме за греховете си пред свещеника, отколкото да се срамим отпосле пред лицето на Господа и второ: изповядващият се поема отговорност, обещавайки пред духовника, че при следващата им среща има задължението да е отстранил греха. В другия случай, изповядвайки се пред тъмната стаичка, човекът без притеснение може да си повтаря и потретва греха, без притеснение и не поемайки никакъв ангажимент пред никого.
Съществува една трайна тенденция за много често причастяване, т.е. без необходимата подготовка християни вземат св. Причастие всяка седмица. Провокиран съм да пиша по този въпрос от следния случай в моето скромно служение:
Една християнка пристъпва да се причасти, заедно с други,
които съм изповядал още от предния ден. Попитах я дали се е подготвила надлежно, а тя ми отговори: „Отче, ти си длъжен да ми дадеш причастие, защото аз се причестявам всяка седмица, имам благословение за това.”
Не знам кой може да си позволява дългосрочни благословения за често причастяване, но аз останах с впечатление, че тази жена е обзета от гордост и самодоволство. Освен това си мисля, че тя взима св. Причастие по навик, без вътрешно духовно настроение и съответното въздържание, т.е. на лице е обезстойностяване на Светото тайнство на ниво както се приема всекидневна закуска например. Не е пресилено да се упомене, че честото причастяване е в някаква форма разделение в Църквата, защото някои духовници разрешават, а други не. Някои си позволяват да осъждат тези, които не се причастяват често.
Ние трябва да сме съвсем наясно по въпроса на св. Причастие – Кого, собствено приемаме в себе си? Когато например, приемаме някой значим гост, ние почистваме основно нашия дом и го нареждаме така, че да се чувства приятно под нашия покрив. С колко по-голямо внимание трябва да се отнесем към божествения Гост – Нашия Спасител и Бог.
Господ Иисус Христос недвусмислено ни показа каква трябва да е подготовката за светите тайнства, като сам се подложи на четирдесет дневен пост в пустинята преди да извърши най-великото тайнство – изкуплението на света от греха.
Св. Теофан Затворник ни препоръчва да се причастяваме само през четирите поста в годината или при извънредни обстоятелства, като например при болест, пред дълъг път, през светлата седмица и др.
Наистина през първите векове след Христа, човеците са се причастявали много по-често, но тогава духовно – нравственото състояние на християните е било на по-високо ниво, и освен това те са пристъпвали към Светото тайнство по-често поради страх от внезапна смърт при гоненията. В днешния покварен от греха свят е необходимо да се внимава как и колко се причастяваме, защото има опасност поради неподготвеност, вместо за спасение св. Причастие да ни бъде за осъждане.
„Нека човек изпитва себе си и тогава да яде и пие от чашата. Защото, който яде и пие недостойно, той яде и пие своето осъждане, понеже не различава тялото Господне.” (Кор. 11:28-29)
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Финландия победи Словакия в малкия финал на олимпийския турнир по хокей на лед при мъжете
Дата: 22/02, 00:45
От вторник започва регистрацията на партиите и коалициите за предстоящите предсрочни парламентарни избори
Дата: 22/02, 00:30
BG-Alert се задейства в Гълъбово заради нивото на река Соколоца
Дата: 22/02, 00:00
“Янев Принт” ЕООД е специализирана фирма в производството на етикети, тяхното отпечатване, разпространение и продажба
Дата: 22/02, 00:00
