3 разлики между суджука и луканката в Билла, Лидл и Кауфланд

16/12/2024, 19:48

Кадър Ютуб

Три са основните разлики между суджука и луканката в магазините.

Основната визуална разлика между тези два традиционни сурово-сушени колбаса е формата.

При луканката те е права (или леко извита), докато при суджука е във формата на подкова, пише Пловдив 24.

Другите характерни разлики са свързани основно с вида на месото и подправките, които се влагат при производството.

Третата разлика е във вида на естествените обвивки за пълнене, и по-конкретно:

Използването на телешки черва за обвивка при луканките, което обуславя и по-големият им диаметър, и най-често свински при суджуците.

При луканките обикновено доминира свинското месо, а при суджуците - телешкото. Това прави луканките по-сочни и мазни. Най-често в луканките се влагат по-голямо количество и видове подправки.

Луканката представлява плосък, сурово-сушен пресован месен продукт с червено-кафяв цвят, равномерно покрит с бяла благородна плесен отвън, много характерна за българската традиционна кухня. Във вътрешността има мозаечна структура, образувана от отделни малки късчета сланина и месо.

Традиционно луканката се приготвя от смес - свинско и говеждо месо, и подправки (черен пипер, кимион, сол), които се натъпкват в говежди черва. При производството на промишлена основа се използват и изкуствени колбасни обвивки.

Сушенето и зреенето на луканката отнема от 20 до не повече от 30 дни, при строго контролирани температура, влажност и скорост на въздуха. В процеса на сушене, луканката се пресова от 2 до 5 пъти, като първото пресоване се извършва между 6-ия и 8-ия ден и продължава между 12 и 24 часа. Целта на многократното пресоване е добиване на характерната сплескана форма.

Суджукът е сурово-сушен месен продукт и също е традиционен за българската национална кухня. Приготвя се от кълцано месо от едри преживни животни или смес със свинско полутлъсто месо, животинска мазнина, кимион, захар, сол, черен пипер. Омесените продукти се пълнят в естествени черва, които се завързват с връв, като двата края са свързани.

Традиционно на суджука се придава форма на подкова и се притиска, преди да се окачи за зреене и сушене. Най-популярни са разложки, горнооряховски и чипровски суджук.