снимка: Лопушански манастир
Съвремието ни изправя всекидневно пред различни изпитания. Те са толкова много и толкова различни, че понякога става трудно да преминем всяко от тях с мъдрост, смирение и вяра. А именно те са най-големите съюзници на човека срещу бедите, които ни връхлитат постоянно.
С надежда да помогне културно, философски и духовно на своите читатели, търсещи верния път в света, „Петел“ ще публикува периодично текстовете на духовни лица. Вярваме, че беседите ще насочат търсещите духовна просвета във вярната посока и ще им покажат по-дълбокия смисъл на това, което се случва в света около нас.
--------------
„ В началото беше словото, и Словото, беше у Бога, и Бог беше Словото. То беше в начало у Бога…В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе / Йоан 1: 1,2,4/.
В Библията четем за раждането на няколко бебета момчета. Каин е първороденият след сътворението. Исаак е надеждата за бъдещето на Израил. Самуил е отговорът на майчината гореща молитва. Всички те са изключително важни. Всички са очаквани с радост. И всички са описани по един и същи начин от летописците на Писанието: във всеки от случаите се казва, че майката зачена и роди син / Бит.4:1; 21:2-3; 1Царе 1:20/.
Но да видим сега едно друго раждане на бебе момче. Описанието му е много по-подробно; явно само няколко думи не са били достатъчни, за да предадат Иисусовото раждане. В книгата на пророк Михей ни се казва къде ще бъде роден Той – във Витлеем /5:2/. В Исая четем, че майка Му ще бъде девица /7:14/ и че Той ще спаси хората от греховете им / Исая 53 глава/. Пророк Малахия след съграждането на втория йерусалимски храм предсказал, че идването на Спасителя наближава, че Той ще дойде в този храм и пред Него ще бъде пратен предтеча, което ясно сочи на св. Йоан Кръстител / Мал. 3:1, 4:5/.
Пророк Захария предсказал тържественото влизане на Спасителя в Йерусалим /Зах. 9:9/.
Цар Даниил предсказал, че Спасителят ще се яви на земята 490 години след като персийският цар Кир издаде указ за възстановяване стените около Йерусалим / Даниил 9глава/.
В Новия Завет ни се дава ключова информация – какво ще бъде името Му и защо /Матей 1:21/, къде се ражда в изпълнение на пророчество /2:6/.
А когато дошло определеното от Бога време Единородният Син Божи се въплътил от Духа Свети и Дева Мария и станал човек.
„ И Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца” / Йоан 1:14/.
Идването на Иисус е променило света, а може да промени и нашия живот.
„ Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” /Откровение 3:20/.
А какво можем ние днес да Му поднесем, когато човечеството отново е потънало в духовната бедност, мрака и заблудите на хората преди Рождество.
Блажени Иероним, който е живял 15 години край Витлеемската пещера, ни е оставил следното молитвено съзерцание: В светата нощ той коленичил пред яслата, а Малкият Христос, озарен от божествената светлина, отправил към него топъл взор. Иероним го попитал какво да Му поднесе в дар и посочил най-скъпото, което имал – сърцето си. Но Божественият Младенец все чакал и чакал. В отговор на недоумение какво друго желае, прозвучали с божествена топлота думите Му: „Иерониме, дай ми греховете си!” Сълзи на умиление облели отшелническото му лице.
В Рождествената нощ Христос ни казва: „Наричате се мои чеда, но наистина ли сте? Какви са мислите ви – светли и чисти? Какви са чувствата ви – благородни и добри? Къде е сърцето ви? Жива ли е любовта ви? И разбрали истината за себе си, да оставим всичко, което гнети нашия дух: завистта, гордостта, страха, да забравим „старото”, което носим като ненужен товар и да се усмихнем на живота и на хората около нас с любов, защото Рождество е празник на любовта, на Божествената любов към нас, хората. И единствено достойно за човека е – да отговори на любовта на Бога с любов.
В тази свята Рождествена нощ сърцето се превръща в слух и чува как от висините долита ангелска песен, която зове хората да се обичат. Човек забравя злото в себе си и в ближния и той може само да коленичи пред яслата на Спасителя, да мълчи и да благоговее…
Един пътешественик разказва: Великият радостен празник Рождество през моето пътешествие посрещнах в Любек. И когато влязох в една от църквите му, видях нещо, което прикова погледа ми. На едната стена на църквата, горе, бе нарисувана в естествен размер фигурата на Христос. Но кой живописец бе нарисувал Христовия образ ясен и жив? Очите Му – големи, пламенни, но някак тъжни, устните леко отворени, сякаш изговарят словата, които бяха написани под образа: „Аз съм пътят – но не ходите по този път. Аз съм истината – но не Ми вярвате. Аз съм животът – но не Ме търсите. Милост съм – не Ми се доверявате. Учител съм – не Ме следвате. Аз съм вратата към вечността, но се съмнявате в това… Не Ми се сърдете, ако някога ви отхвърля”. Никога няма да забравя този ден на Рождество.
Когато се втурнем в суетата около празника, нека не забравяме най-важното Негово послание – Бог е с нас – сега и завинаги.
Истинският дар на Рождество е Божието присъствието в нашия живот.
Амин
Автор: отец Стоян Махлелиев
Още Православни теми можете да прочетете на: https://www.facebook.com/smisal.na.jivota
https://www.smisalat-na-jivota.com/temi/
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
Любо Киров пред Николай Дойнов: Помагам заедно с моята публика
Дата: 25/12, 21:12
Хороскоп за четвъртък 26 декември: Да не изтърве възможност зодия
Дата: 25/12, 21:00
Илиан Илиев-младши съобщи прекрасна новина
Дата: 25/12, 20:55
От 2025 година скачат пенсиите с минималната заплата
Дата: 25/12, 20:40
Извънредна ситуация на летище Варна
Дата: 25/12, 20:38