Кои са зулусите, за които говори Слави Трифонов

17/01/2025, 09:18

Кадър Уикипедия

За първи път от излъчването на южноафриканския филм Шака Зулу в края на 80-те години в България отново името на Зулусите се завъртя в България.

Това стана благодарение на Слави Трифонов, който казва поговорка, за която твърди, че е на зулусите:

Те казват, че мъж, който не си държи на думата, струва колкото въздуха над главата му.

Зулу (южноафрикански английски и исизулу: амазулу) са африканска етническа група от около 11 милиона души, което ги прави най-голямата етническа група в Република Южна Африка, където живеят главно в провинцията Квазулу-Натал. Езикът им исизулу е от групата на банту и, по-специално - от подгрупата нгуни.

В езика зулу „зулу“ означава „рай“ или „небе“.

Зулу първоначално са малко племе в земите на по-късния Северен Квазулу-Натал, основано около 1709 г. от Зулу Кантомбхела. По онова време районът е населяван от много на брой малки племена и родове (наричани също „имзи“) от етническата група нгуни . Те мигрират на юг по източния африкански бряг в продължение на хиляди години и вероятно пристигат в днешна Южна Африка около 800 година.

За фактически основател на Зулуското царство се смята вожда Шака (Шака Зулу). То играе важна роля в южноафриканската история през 19 век и макар и с ограничена автономия съществува и по времето на Бурските войни. Сред последните му владетели е Динузулу (умрял през 1913 г.).

По времето на Апартейда хората от народността зулу са класифицирани като второкласни граждани и са сериозно дискриминирани, но след отмяната му имат равни права с всички останали южноафриканци.

Битката при Исандлуана на 22 януари 1879 г. е първото голямо сражение от Англо-зулуската война между Британската империя и Зулуското кралство.

След империалистичния план, с който лорд Карнарвън успешно създава федерация в Канада, се смята, че подобен план може да проработи и в Южна Африка. През 1874 г. сър Бартъл Фрер е изпратен в Южна Африка като върховен комисар, за да проучи плана. Една от пречките пред него е съществуването на независимите държави - бурската Южноафриканска република и Зулуското кралство. На 11 декември 1878 г. сър Бартъл Фрер по своя собствена инициатива и без одобрението на британското правителство и с намерение да предизвика война със зулусите отправя ултиматум към зулуския крал Кечуайо, който кралят не може да приеме. Кралят отхвърля ултиматума, при което Фрер изпраща главнокомандващия лорд Челмсфорд за нахлуе в Зулуланд.

Единадесет дни след като британците започват своето настъпление, армия от 20 000 зулуси, въоръжена главно с железни копия и кожени щитове се изправя срещу част от основната британска колона, състояща се от британци и туземци, около 1200-2000 души, въоръжени с модерните тогава пушки Мартини-Хенри и артилерия. Въпреки огромната разлика във въоръжението, превъзхождащите числено зулуси смазват небрежно разгърнатите британци, убивайки около 1300 от тях, включително всички от огневата линия. Зулусите губят около 1000 убити. Битката е непосредствено последвана от сражение при Роркс Дрифт, спечелено от британците.

При Исандлуана британците претърпяват най-тежкото си поражение от туземен враг. Битката е решителна тактическа победа за зулусите и първоначално води до стратегическо рухване на британското нашествие. В крайна сметка обаче войната завършва с голям стратегически провал на зулусите, тъй като поражението при Исандлуана подтиква британците към много по-агресивен подход към войната, което не позволява на крал Клечуайо да постигне договорен мир.