Людмила Михайлова постъпва като социален работник в Центъра за социална рехабилитация на хора с увреждания (на ул. „Преслав“) през октомври 2010 г. До момента е взела заплатите си само за октомври и ноември миналата година, което става повод в края на миналата седмица да си подаде молба за напускане. Отчаяна е от положението в държавата и вече мисли да емигрира. В подобно на нейното положение през последната година изпаднаха стотици българи.
Социалната услуга е общинска, но е финансирана от държавата. Община Варна чрез конкурс я е предоставила на Националния център за социална рехабилитация – София (НЦСР), под чието управление са още две общински услуги – Комплексът за подкрепа на деца и семейства (на ул. „Раковски“) и центърът „Могилино“ (във „Владиславово“). Защо заплатите на хората се бавят, официална версия няма.
Искам да знам дали някога изобщо и ако да, кога ще ни се изплатят заплатите, които вече сме си изработили. Положението е трагично
Трудно се изкарва толкова време без пари. Възможно е единствено с подкрепата на близки и роднини. Но и на тях вече им омръзна
- Г-жо Михайлова, откога работите в Центъра за социална рехабилитация за хора с увреждания във Варна и кога си взехте двете заплати?
- От октомври 2010 г., но на 15 юли подадох молба за напускане. Причината е, че откакто работя в центъра, съм получила само две заплати – за октомври и ноември, като втората я взех в началото на юни. След като напуснах, останаха само трима души – управителката, трудотерапевтката и шофьорът.
- За каква заплата всъщност говорим?
- Ами, заплатата ми на социален работник всъщност е хубава – бруто е 536 лв., а нетната 425 лв. Това за социален работник е сравнително добре, независимо че като сума е ниска. И то при положение, че моята заплата е най-ниска.
- Смятате ли, че в града съществува друга организация, която може да предоставя тази услуга и същевременно да отговаря на условията на община Варна?
- Да, има такива организации, които дори си имат адаптирани бази. Нашата сграда, макар и архитектурно да отговаря на нуждите на хората в инвалидни колички, вече е остаряла, тъй като не се правят кой знае какви подобрения по нея. Трима служители работим на един компютър. Имаме наистина цяла зала с компютри, която беше оборудвана за обучение на хора с увреждания, но те вече са много остарели, няма интернет, така че няма достъп до тях, тъй като той е безсмислен. В дневния център има телевизор, но той не работи.
- Идват ли нуждаещите се да ползват поне дневния център?
- Да, идват, защото имат нужда – около 30 души посещават центъра със специализиран транспорт. В момента времето е хубаво и ние правим всичко възможно по-често да ги разхождаме навън – на масичките пред центъра, в Аспарухов парк, извън града за по няколко часа. Но общо взето това е, защото няма пари. То дори да искаш да направиш нещо, няма пари за материали и консумативи. Сега се носи и слух, че НЦСР възнамерява да участва пак в конкурса за доставчик на тази услуга чрез софийска организация. Мисля, че ако това се допусне, ако НЦСР отново спечели макар и под друго име, всичко ще се повтори и парите пак ще отиват не по предназначение.
- След като вече не сте служител на НЦСР имате ли идеи къде да потърсите работа по вашата специалност?
- Почти е невъзможно да работя като социален работник, тъй като няма места. От много време в социалните среди има голямо текучество, но това не означава, че бройките се освобождават. По-скоро служителите проформа само си сменят столчетата, на които седят и не влизат нови хора в системата. Поне това са моите наблюдения – това е един затворен кръг, който трудно допуска нови хора.
- Колко хора работят в страната под шапката на НЦСР?
- Около 250, като почти навсякъде има проблеми със заплатите.
- След като става въпрос за толкова много хора, правени ли са някакви постъпки да си търсите правата?
- Нищо не се случва, защото когато осем месеца не получаваш заплата, ти нямаш никакви възможности. Не можеш да се обърнеш към адвокат. От жалбите до Инспекцията по труда също няма резултат – парите ни пак се бавят. Явно трябва да се обърнем към съда. Но нямаме право на групов иск. Всеки трябва да го заяви поотделно. Но на такава стъпка са склонни само тези, които са напуснали, а останалите не. Двамата ми колеги във Варна ги задържа фактът, че са в предпенсионна възраст и им трябва стаж, за да могат да се пенсионират. Затова търпят.
-А вие как се справихте без пари осем месеца?
-Ами, трудно, с подкрепата на близки, на роднини. Но и на тях вече им омръзна, и те нямат възможност да ме поддържат до безкрай.
-На какво се надявате в момента, освен на нова работа?
-Искам да знам дали някога изобщо и ако да, кога ще ни се изплатят заплатите, които вече сме си изработили. Положението у нас е просто трагично. Може би трябва да емигрирам, не знам.
Юлия Георгиева
„Сваляме цените“: 100 продукта с до 50% намаление до 6 декември в Lidl
Дата: 12/11, 20:30
Над 600 000 литра вода изтекоха в канализацията на плувния басейн „Диана", спортният министър подозира саботаж
Дата: 12/11, 20:24
Жена от последната кола в катастрофата на „Тракия“: Взех бебето си и започнах да бягам
Дата: 12/11, 20:21
Дамянова: Властта мисли, че държавата им е харизана и те могат да взимат всяко решение поради мнозинството си
Дата: 12/11, 20:16
