Името на 16-хиляден български град светиня значи "панаир"

19/02/2025, 18:28

Кадър Уикипедия, Edal Anton Lefterov

Името на кой български град идва от гръцкото панаир?

Този въпрос в "Стани богат" по БТВ предизвика голям интерес.

Оказа се, че това е Панагюрище.

Панагю̀рище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик.

По данни на ГРАО към 15 септември 2023 г. в града живеят 16 255 души по настоящ адрес и 17 511 души по постоянен адрес.

Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 m н.в.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп линията Пловдив – Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва Доспат (в Родопите) през Златишки проход в (Стара планина) с главен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово, община Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 km на север), село Оборище (10 km на запад), село Баня (11 km първо на юг и след това на запад), село Бъта (8 km на юг) и град Стрелча (12 km на изток).

Панагюрище се намира на 43 km северно от областния град Пазарджик.

В землището на град Панагюрище се намира и село Панагюрски колонии, което няма собствено землище.

История

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световноизвестното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV – III в. пр.н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 kg. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.

Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.

Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.

Традиционно облекло

Вълна заселници идва от Македония (Дебърско, Прилепско, Костурско и др.) през 16 век.[3] В подробен регистър на джелепкешаните от 1576 година са отбелязани 16 джелепкешани в село „Панагюрище, с друго име Отлук“'.

Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.

Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 г. американски мисионери, той има 12 500 жители българи, които поддържат голямо училище.

Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. В историческата местност „Оборище“ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 km западно от Панагюрище. Тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.

През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).

През март 1923 г. край Панагюрище става голямо наводнение след като река Луда Яна приижда и залива околността.

През 1977 г. става общински център.