Тревожността като симптом на модерния свят

25/02/2025, 17:48

Снимка: Пиксабей

Функцията на нашия мозък е да ни запази възможно най-дълго време живи. В този смисъл тревожността е една естествена защитна реакция към околната среда и промените, които се случват. Когато обаче тревожността придобие патологични размери, това вече може да влоши качеството ни на живот.

“Тревожността е усещане за безпокойство, за напрегнатост. Вътрешно усещане, че нещо лошо ще се случи. В този контекст е важно да направим разлика между страх и тревожност, тъй като страхът е насочен към конкретен обект, т.е. страхът е насочен навън, докато тревожността е насочена навътре. Тя е насочена към нещо не докрай ясно, нещо неопределено”, казва за БНР психологът Екатерина Цанова.

По думите ѝ, има различни начини на проявление на тревожността, като симптомите могат да бъдат на физическо, психологическо и поведенческо ниво.

На физическо ниво симптомите на тревожността най-често са свързани със сърцебиене, усещане за тежест в гърдите, стомашни оплаквания, чести главоболия, мускулни спазми. Могат да бъдат от най-различен характер, в зависимост от личността.

На поведенческо ниво, тревожността започва да ограничава човек да прави нещата, които иска, започва да го сковава и човек започва да избягва определени ситуации, което рязко влошава качеството му на живот.

“От психологичен аспект, тревожността се появява много често под формата на опасения, безпокойство и излишни мисли, които черпят от ценната енергия на човек и в крайни аспекти може да бъде под формата на страх от смъртта и страх от полудяване”, казва още психоложката.

Много хора получават и паник атаки. “При паник атаките се достига точно този пик на тревожност. Покачените нива на тревожност са по-скоро плуващи, нещо неидентифицирано, едно вътрешно напрежение. Докато при паник атаките то ескалира до появата на много силни физиологични симптоми, силна физиологична възбуда и при паническата атака се наблюдава симптом на дереализация и деперсонализация”, обяснява тя.