Поличба ли е? Черна маратонка на капака на кола се превръща в чудо

04/03/2025, 08:58

Редактор: Юлия Георгиева, кадър Нова тв

Черна маратонка, паднала върху предното стъкло на автомобил, става знак за поличба. Внезапен удар в един най-обикновен ден преобръща живота на една жена, а в критичния момент се появява друга дама, която отказва да остане безучастна.

Таня Милева шофира по натоварен бургаски булевард, когато изведнъж върху предното й стъкло пада черна маратонка.

Както карах колата, една обувка падна на колата ми. В един момент видях как колите се изнизват рязко напред, разказва жената пред Нова тв.

Тогава тя вижда, че на асфалта лежи жена, която е в безпомощно състояние, блъсната, докато пресича на пешеходна пътека.

Таня

Докато преминавах един автобус спря, за да ми направи път и да ме пропусне, то една кола ме блъсна докато се опитва да изпревари автобуса, разказва потърпевшата Станислава.

Изхвърчах буквално в насрещното платно. Имам осем фрактури. Никой не спря, освен една дама, с която въобще не се познаваме. Тя спря колата, дойде при мен, хвана ме за ръка, започна да ми говори и започна да ме успокоява, разказва Станислава.

По професия съм рехабилитатор. Спрях колата буквално пред нея, като исках колата да играе ролята на буфер, за да не може друга кола да я прегази. Беше много интензивен трафика. Извадих триъгълник и го сложих от другата страна, за да имат ориентири другите хора. По време на инцидента дойде един мъж, който предложи да я преместим от пътното платно, но аз залегнах над нея и отказах, защото това можеше да й навреди. Взех един чаршаф от колата, завих я, подложих й възглавница под главата и й стиснах ръката. Шофьорът, който я беше блъснал, дойде и попита дали е жива. Аз потвърдих, той се обади на 112. Поисках сталбилизираща дъска в линейката, заради множеството травми, разказва Таня.

Впоследствие жената става личен рехабилитатор на пострадалата. Следват месеци през които пострадалата ще повярва, че ще се върне от онзи свят.

Станислава

Линейка, болница, реанимация, две операции. Не можех да ставам, а след това се прибрах вкъщи. Не можех да ставам сама и зависех от родителите и съпруга си, разказва Станислава.

Когато излязох от реанимация, видях, че Таня ми е писала. Като се прибрах вкъщи й отговорих и решихме да започнем раздвижването, за да може по-бързо да има прогрес, коментира пострадалата.

Станислава ми сподели, че иска да види морето. Аз й обещах, че и това ще стане, но трябва работа, коментира Таня.