Даниел Георгиев: Черно море започна да мачка след драмата в Щутгарт

02/10/2026, 09:18

Снимка Сайт на Черно море

Днешният ден е специален за Черно море, тъй като е свързан с най-големия му мач в Европа. На 2 октомври 2008 година „моряците“ повеждат с 2:0 като гости на Щутгарт, но в последните седем минути допускат две попадения за крайното 2:2. Така варненският тим се разминава с историческо първо влизане в групите на УЕФА, сега Лига Европа.

Подопечните на Никола Спасов обаче напускат терена с гордо вдигнати главни, след като са дали всичко от себе си за свещената емблема на клуба. Оттогава за този паметен спектакъл винаги се говори и легендата се предава от дядовци и бащи на внуци и синове, което без съмнение ще продължи, докато има футбол на тази земя.

Но да се върнем към неописуемата драма преди 18 години. За реванша на преименувания само два месеца по рано „Мерцедес – Бенц Арена“ варненци пътуват с гол пасив. Те са изгубили първата среща с 1:2 на Националния стадион „Васил Левски“ в София.

На всичкото отгоре Черно море е и без две основни фигури. Халфът Александър Александров-Кривия е контузен, а нападателят Мирослав Манолов е претърпял операция на менискус в Германия. Миро обаче идва на стадиона с патерици и подкрепя своите съотборници от трибуните.

Пред 8000 зрители домакините излизат с най-доброто, амбицирани да довършат започнатото в българската столица. В техния състав блестят германските национали Йенс Леман, Сами Кедира и Марио Гомес, както и румънският такъв Чиприан Марика.

Черно море обаче не се стряска от тях и другите големи имена на швабите, и впоследствие на терена ги кара да страдат до последния съдийски сигнал. „Моряците“ са подкрепяни от мощна агитка, пропътувала голямото разстояние от Варна до Щутгарт.

Сред главните действащи лица за Черно море в двубоя е и Даниел Георгиев. По традиция той играе отдясно в ромба в средата на терена. Отляво е капитанът Станислав Стоянов, зад тях Рикардо Андре, а на върха – Милен Петков. В атака пък започват Йордан Юруков и Георги Илиев, които вкарват двата гола след почивката.

Пред вратаря Карамфил Илчев пък са бойците Михаил Лазаров, Танко Дяков, Николай Домакинов и Периш.

Пред Nostrabet.com и специално за по-младите поколения фенове на Черно море и футбола Даниел Георгиев се връща към трилъра на зеления правоъгълник.

„Излязохме спокойни, тъй като нямаше какво да губим, а и Никола Спасов, Бог да го прости, имаше ясен план и ни бе подготвил по най-добрия начин за битката. Това обаче, което най-силно ме впечатли, е, че г-н Спасов ни постави задача да играем преса човек за човек. Лично аз останах изненадан, тъй като не вярвах, че български отбор може да подходи по такъв начин срещу германски колос. Но в хода на срещата се видя колко прав е бил нашият треньор да заложи на подобна стратегия“, започна пред Nostrabet.com Дани.

„До почивката те сипеха топки към пеналта ни, но не им дадохме да застрашат сериозно нашата врата. На полувремето г-н Спасов ни каза да продължим да играем по същия начин, тъй като ако го правим, в един момент те ще сбъркат. Точно така и се получи в началото на второто полувреме. Високата ни преса доведе до тяхна грешка и Данчо Юруков се разписа на празна врата за 1:0. Впоследствие контролирахме мача, а г-н Спасов направи само една смяна. Адриан Фернандес-Каруча влезе на мястото на Милен. В 79-ата минута Жоро Илиев направи 2:0 след перфектно изпълнение на фаул. После проопуснахме и ситуация за 3:0. Някъде там обаче и силите ни взеха да привършват, а и съперникът имаше късмета да изравни след две попадения от корнери“, допълни Георгиев.

„Ние, разбира се, съжалявахме, че пропуснахме уникална възможност за впечатляващ триумф. От друга страна обаче показаният добър футбол срещу солиден противник ни даде още увереност и самочувствие, и направихме успешен сезон. Малко повече от месец след това постигнахме най-голямата победа в битката за Варна – 5:0 срещу местния враг в нашия дом. А в последвалата пролет след серия от победи завършихме трети в елита и заслужено се окичихме с бронзовите медали. Ако трябва да съм честен, може и да не сме играли извънземен футбол, но пък нямаше кой да ни надтича и имаше динамика и интензитет в играта ни. Постигнатото обаче едва ли щеше да бъде възможно без Никола Спасов. Той, освен че чувстваше футбола отвътре, както никой друг, не се страхуваше и да рискува. Г-н Спасов вземаше смели решения за тактиката и начина на игра, за разлика от много други наши специалисти, които и досега са предпазливи. За мен е привилегия, че съм играл под ръководството на такъв изключителен треньор и човек като Никола Спасов“, завърши Даниел Георгиев.