Производители на праскови в Сливен обмислят изкореняване на дърветата - изкупуват им кило плод за 37 евроцента

23/07/2026, 09:08

Пиксабей

Изкупната цена на прасковите за преработка отново взриви недоволството сред производителите в Сливенско. В известната „Долина на прасковите" преработвателните предприятия изкупуват продукцията за компот на цена от 37 евроцента за килограм — точно толкова, колкото и миналата година, предаде БГНЕС.

На фона на драстичния скок на торовете, горивата и труда обаче, много от овощарите се оказват на ръба на оцеляването. Някои от тях вече обмислят крайната стъпка – да изкоренят градините си, тъй като сметката просто не излиза.

„Не да я унищожа... ще я изкореня. Защото разходите са ми повече от приходите", споделя с горчивина Апостол Евтимов, земеделски производител на плодове от региона. По думите му след миналогодишното измръзване, тази година стопаните са ударени от нов скок на производствените разходи – между 25 и 30%.

„Миналата година цената като е била 37 цента, оттогава досега дизелът цената му е с 20-25-30% повече, на препаратите е с 20-25% повече, на торовете е с 30% повече, надниците са с 30% повече...", изброява Евтимов.

Той обаче не бърза да хвърля цялата вина върху преработвателите: „Значи, преработвателното предприятие не ни е виновно. То също работи спрямо пазарни условия. То се конкурира с гръцките преработвателни предприятия, които са много повече и са много по-силни."

Според него истинският проблем е в липсата на адекватна държавна подкрепа, тъй като така наречената обвързана подкрепа не е променяна от години. „За пример давам: субсидията, която ние получаваме, защото отглеждаме плодове и зеленчуци, вече 7-8 години е една и съща. Кое остана в държавата преди 7-8 години и сега една и съща? Няма такова нещо. Цената на прасковата преди 7-8 години беше такава, цената на сливата беше такава, субсидията беше такава... Нали, 7-8 години кое остана с цена преди 7-8 години? Нищо", категоричен е овощарят.

Сянката на гръцкия пазар и липсата на кооперативи

Основният фактор при формирането на цените у нас остава съседна Гърция, която е гигант в сектора. Това потвърждава и Коста Петров от Сдружение „Българска праскова".
„Цената на прасковата се формира от Гърция. Тя, освен че е конкурент, е и голям производител. Ние купуваме 8-9 хиляди тона праскова за преработка, говорим за индустриална праскова, а те правят около 400-420 хиляди тона", разяснява Петров.
По думите му гръцките кооперативи и фабрики вече преговарят за корекция нагоре, което дава известна надежда. „Тъй като 37 цента също не устройва техния производител, а и много от техните производители са с ниски добиви тази година... Та най-вероятно са взели решение за понеделник да вдигнат цената малко. Очакваме да я вдигнат с малко и нашите фабрики да реагират така."

Според Петров българските преработватели имат капацитет за около 14-15 хиляди тона, но родното производство не може да ги задоволи изцяло, поради което вносът от Гърция е неизбежен. Големият дефект на българското овощарство обаче остава липсата на сдружения.

„При тях е много по-добре организирано. Както казах, там са много организации на производители, много по-добре структурирани. Това им дава възможност със собствени бази – със сортиращи, преработващи, пакетиращи, охлаждащи плодовете бази – да изнасят и да влизат в магазинната мрежа. Тази организираност дава възможност за някаква предвидимост", изтъква той.

Според него причините у нас са комбинация от народопсихология и липса на визия: „Вярно е, че имаме един балкански манталитет за индивидуалност, но е и държавна политика. Там има държавна политика, която е била провеждана много години, и затова тия кооперативи в Италия, Испания и Гърция са създадени."

Петров напомня, че отглеждането на праскови е изключително трудоемко. „Специално прасковата – имаме ръчна резитба, ръчно прореждане, ръчно бране, нямаме механизация тука. А пък всичко това скочи — торове, препарати, горива, работна ръка... Това скочи! За 7-8 години разходите почти се удвоиха. Ние не можем адекватно... Изкупните цени останаха на ниво отпреди 7-8 години, подпомагането остана на ниво отпреди 7-8 години... Ние не можем да издържим вечно", алармира той.

От страна на преработвателите обаче картинката изглежда по различен начин. Димитър Алексиев, представител на преработвателна компания, подчертава, че базовите цени са вързани с международните пазари.

„Цената е определена от гръцките преработватели и производители, та е 37 цента за килограм праскови, доставен във фабриката. И тя е такава и за гръцките фабрики, както и за нас. Само че, за разлика от гръцките фабрики, ние имаме допълнителни разходи тук върху тези 37 цента", обяснява Алексиев, визирайки разходите за транспорт и сортиране.
Според него българските земеделци всъщност получават по-добри условия от гръцките си колеги, стига да постигат висока ефективност. „Подготвил съм таблици, в които показвам години назад, че гръцките земеделци получават по-малко, отколкото български земеделски производител всяка година — с всички наши цени, които ние сме давали досега. Тук въпросът е, че ние обявяваме една цена от начало до край и изкупуваме всички плодове на нашите основни доставчици, стига те да са качествени."

За преработвателите ключът към рентабилността е в обема от декар: „Би трябвало земеделецът в България да бъде съсредоточен върху това да произведе максимално качествена продукция и максимално много, голямо количество от декар. На всеки един от тях, който произвежда от 3 до 4 тона от декар праскови, сметката излиза превъзходно и с добра печалба", категоричен е Алексиев.

Докато фабрики и овощари си прехвърлят аргументите за сметките, добивите и пазара в Гърция, в Сливенско напрежението остава. А за много от производителите въпросът вече не е дали ще спечелят през този сезон, а дали въобще ще продължат да отглеждат праскови и през следващия.