WSJ: САЩ отбелязват 250 години независимост - наследството на свободата остава нейният най-голям капитал

04/07/2026, 07:00

Пекселс

Както вероятно вече сте прочели, настроенията сред американците не са особено празнични в навечерието на 250-годишнината от Декларацията за независимост. Президентът Доналд Тръмп е непопулярен, реалните доходи остават в застой, а част от политическата левица дори не приема 4 юли за истинската годишнина на страната. За нея по-значима е 1619 г. - годината, в която първите роби пристигат в Америка.

Истинският повод за отбелязване обаче е друг - че свободната американска република съществува вече четвърт хилядолетие и продължава да просперира. През десетилетията страната премина през множество тежки изпитания, включително през последното десетилетие. Конституционната система в голяма степен устоя, а принципите, заложени в Декларацията от 1776 г., остават живи. Това само по себе си заслужава признание. Това сочи анализ на „Уолстрийт джърнъл“, цитиран от БГНЕС.

Самото възникване на Съединените щати като свободна република след революцията може да се определи като историческо чудо. Повечето революции завършват с кръвопролития и тирания, а не със свобода. Историкът Гордън Ууд отбелязва, че Американската революция е била „радикална“ със своите идеи за свободата и правата на човека. Те произлизат от Британското просвещение - философите Дейвид Хюм, Адам Смит и Джон Лок, чиито възгледи оказват силно влияние върху Томас Пейн и Томас Джеферсън.

„Всички хора са създадени равни“ е една от най-смелите идеи, които могат да бъдат изречени през 1776 г. Безспорно тогава това равенство не е било напълно осъществено. Семето обаче е посято и постепенно се развива благодарение на призива на Декларацията за свобода и самоуправление. В своята книга „Радикализмът на Американската революция“ Гордън Ууд обяснява как тези идеи се разпространяват и дават тласък на републиканския дух на свободните мъже и жени, изградили Америка.

Двамата президенти след поколението на бащите-основатели, които най-добре разбират смисъла на Декларацията, вероятно са Ейбрахам Линкълн и Калвин Кулидж. Линкълн се позовава на универсалните принципи на документа, за да докаже, че премахването на робството е необходимо, ако Америка иска да остане вярна на своето основаване. Великият аболиционист Фредерик Дъглас впоследствие споделя тази позиция.

Речта на Калвин Кулидж по повод 150-годишнината през 1926 г. заслужава да бъде помнена много повече, отколкото е днес:

„Ако всички хора са създадени равни, това е окончателно. Ако са надарени с неотменими права, това е окончателно. Ако правителствата черпят справедливата си власт от съгласието на управляваните, това е окончателно. Отвъд тези принципи не може да има по-нататъшен напредък. Всеки, който желае да отрече тяхната истинност или обоснованост, исторически не върви напред, а назад - към времена без равенство, без права на личността и без управление от народа.“

Дали тези принципи ще останат достатъчно силни, за да бъдат съхранени и до 300-годишнината на страната? Никой не може да даде сигурен отговор, а пред тях стоят редица предизвикателства.

На международната сцена Китайската комунистическа партия подчинява личността на държавната власт и се стреми да наложи собствен модел на управление. Технологичните ѝ способности и мащабното превъоръжаване превръщат Китай в по-сериозно предизвикателство, отколкото някога беше Съветският съюз. Страната разполага с кибер, космически и изкуственоинтелектни средства, способни да достигнат територията на САЩ. Остава въпросът дали американското общество ще съумее да запази необходимото единство и решимост, за да се противопостави.

Най-сериозните заплахи за американската свобода обаче идват отвътре.

Сред тях са училищната система от детската градина до 12-и клас, която не успява да осигури дори минимално образование на половината си ученици и остава под контрола на синдикати, отказващи реформи.

Академичният елит в прогресивните университети разглежда Америка като покварена и експлоататорска държава. Цяло поколение млади хора е възпитано да не харесва собствената си страна и да вярва, че социализмът е по-добра алтернатива на свободния пазар, донесъл нейното благосъстояние.

Политическото противопоставяне, засилено от социалните мрежи, все по-често прераства във фундаментални конфликти, които пораждат искания за използване на противоконституционни средства срещу политическите опоненти - независимо дали става дума за социалистическата левица или за представители на десницата, склонни да пренебрегват съдебните решения.

Все по-голямо предизвикателство представлява и общественото настояване за държавни разходи, които страната трудно може да си позволи, но са станали политически почти невъзможни за реформиране. Държавният дълг, държан от обществото, вече достига около 100% от брутния вътрешен продукт и продължава да расте, което рано или късно може да предизвика негативна реакция на финансовите пазари.

Покойният икономист Манкюр Олсън предупреждава за опасността в демокрациите да се натрупват все повече групи със специални интереси, които постепенно парализират държавата и я правят неспособна да действа. Признаци за подобен процес се виждат в неспособността на Конгреса през XXI век да се справи с проблемите на социалните програми и системата на държавните помощи.

Този списък със сигурност може да бъде допълнен. По-важното е, че историята на Америка е история на приспособяване и устойчивост. Политическата ѝ система неведнъж е доказвала, че е способна да преодолява периодите на застой, когато обстоятелствата го изискват. Страната многократно е излъчвала лидери, които са я превеждали през кризи и времена на бързи промени. Липсата на подобни фигури днес не означава, че няма да се появят отново.

Институциите, създадени от бащите-основатели, са изградени така, че да устояват както на слаби, така и на своеволни политически лидери. Именно затова те продължават да функционират. Върховенството на закона се запазва, а Върховният съд възстановява значението на разделението на властите, Закона за правата и принципа за конституция, която третира всички граждани еднакво, без оглед на расата.

Преди всичко свободата, родена с Декларацията за независимост, продължава да дава възможност на американците да създават семейства, да изповядват своята вяра, да следват професионалните си стремежи, да преследват мечтите си и да изграждат просперираща държава. Докато тази свобода бъде защитавана, Америка ще остане великият експеримент, за чието създаване бащите-основатели рискуват живота, имуществото и честта си.