Европейските борси затвориха разнопосочно

19/08/2026, 23:30

Европейските фондови пазари приключиха търговията в сряда без единна посока, като войната в Иран и високата доходност по държавните облигации продължиха да определят настроенията на инвеститорите. Временно облекчение донесе решението на Министерството на финансите на САЩ да увеличи обратното изкупуване на дългосрочни облигации, което доведе до спад на доходността, съобщава БТА.

Водещият индекс на еврозоната EuroStoxx 50 затвори с понижение от 0,37 на сто до 6444,46 пункта, което беше и дневното му дъно.

Във Франкфурт DAX отстъпи с 0,14 на сто до 26 091,33 пункта, а индексът на компаниите със средна капитализация MDAX загуби 0,05 на сто до 31 822,47 пункта.

Извън еврозоната представянето беше по-добро. Британският FTSE 100 се повиши с 0,14 на сто до 10 743,35 пункта, а швейцарският SMI нарасна с 0,46 на сто до 14 386,58 пункта.

На Виенската фондова борса водещият индекс ATX приключи търговията с понижение от 0,74 на сто до 6592,91 пункта, а по-широкият ATX Prime загуби 0,72 на сто до 3245,27 пункта.

Пазарите останаха чувствителни към движението на облигациите. Решението на американското Министерство на финансите да увеличи обратното изкупуване на дългосрочен държавен дълг доведе до осезаем спад на доходността по 30-годишните американски облигации. Ден по-рано именно рязкото ѝ повишаване засили натиска върху акциите.

Инвеститорите продължават да оценяват риска от по-висока инфлация заради войната в Иран, растящата държавна задлъжнялост и нуждата от капитал на големите технологични компании, които влагат значителни средства в инфраструктура за изкуствен интелект.

Сред най-засегнатите останаха производителите на полупроводници. Акциите на „Инфинеон“ (Infineon) поевтиняха с 4 на сто и бяха най-слабо представилите се в DAX. Според „Ландесбанк Баден-Вюртемберг“ (LBBW) нарастващата доходност по облигациите поставя все по-остро въпроса дали инвестициите в изкуствен интелект ще останат устойчиви при по-високи разходи за финансиране.

Натискът върху сектора беше свързан и с опасения около финансовото състояние на японската „Софтбанк“ (SoftBank), която според медийни публикации планира нова емисия облигации за финансиране на амбициите си в областта на изкуствения интелект.

Партньорството между „Гугъл“ (Google) и американската „Марвел Технолъджи“ (Marvell Technology) също доведе до разнопосочни движения при компаниите от сектора. Акциите на „Марвел“ поскъпнаха, докато тези на досегашния основен партньор на „Гугъл“ „Броудком“ (Broadcom) бяха под натиск.

Спадът на германския технологичен сектор беше частично компенсиран от САП (SAP), чиито акции поскъпнаха с 1,9 на сто и достигнаха най-високото си равнище от края на януари.

Положителните резултати от изпитването на персонализирана иРНК ваксина срещу меланом на американските „Модерна“ (Moderna) и „Мерк енд Ко“ (Merck & Co) подкрепиха фармацевтичния сектор. Във Франкфурт акциите на германската „Мерк“ (Merck KGaA), която не участва в изпитването, се повишиха с 1,2 на сто.

В Цюрих книжата на „Рош“ (Roche) и „Новартис“ (Novartis) поскъпнаха съответно с 1,6 и 1,1 на сто, а „Лонца“ (Lonza) добави 2,4 на сто.

Най-силно представилата се компания в SMI беше производителят на санитарна техника „Геберит“ (Geberit), чиито акции скочиха със 7,4 на сто след силните резултати за първото полугодие.

Швейцарските застрахователи обаче бяха под натиск. „Суис Ре“ (Swiss Re), „Цюрих Иншурънс“ (Zurich Insurance) и „Суис Лайф“ (Swiss Life) загубиха между 0,9 и 1,4 на сто. Сред причините пазарни участници посочиха щетите от горещите вълни и опасенията за оценката на облигационните портфейли.

Акциите на „Щрауман“ (Straumann) се понижиха с 2,5 на сто, въпреки добрите тримесечни резултати, след като компанията съобщи, че главният изпълнителен директор Гийом Даниело ще напусне поста си през тази година.

В Лондон златодобивните компании бяха сред големите печеливши след ръста на цената на златото. „Фреснильо“ (Fresnillo) и „Индевър Майнинг“ (Endeavour Mining) поскъпнаха съответно със 7,8 и 7,5 на сто.

Акциите на „Л’Ореал“ (L’Oréal) се повишиха с 1,9 на сто след по-добрите от очакваното резултати на американския конкурент „Есте Лаудер“ (Estée Lauder). Книжата на „Карлсберг“ (Carlsberg) поевтиняха с 2,1 на сто, след като резултатите на датския пивовар за първото полугодие бяха оценени като разочароващи от анализаторите на „Роял Банк ъв Канада“ (RBC).

В Цюрих „ДокМорис“ (DocMorris) поскъпна с 3,8 на сто, след като компанията повиши целевите си диапазони за приходите и печалбата. В Германия акциите на конкурента „Редкеър Фармаси“ (Redcare Pharmacy) се понижиха с 1,3 на сто.

Във Виена акциите на „Флугхафен Виен“ (Flughafen Wien) поскъпнаха с 4 на сто и бяха най-силно представилите се в ATX Prime. Операторът на летището отчете увеличение на нетната печалба за първото полугодие, подкрепено от контрол върху разходите и силното представяне на международните му участия, и повиши прогнозата си за годината.

Книжата на доставчика за авиационната индустрия Еф Ей Си Си (FACC) загубиха 4,5 на сто въпреки ръста на приходите и оперативната печалба и повишаването на годишната прогноза.

Акциите на „Щайер Мотърс“ (Steyr Motors) се повишиха с 1,8 на сто, след като по-рано през седмицата загубиха около една четвърт от стойността си заради предупреждение за по-слаба печалба.

Сред компаниите от ATX лидер бе О Ем Ви (OMV) с ръст от 1,5 на сто, подкрепен от поскъпването на петрола. Акциите на „Райфайзен Банк Интернешънъл“ (Raiffeisen Bank International - RBI) и „Виена Иншурънс Груп“ (Vienna Insurance Group - VIG) загубиха съответно 3,7 и 2,4 на сто.

Публикуваните днес данни за инфлацията в еврозоната бяха в съответствие с очакванията и не оказаха съществено влияние върху пазарите. Инвеститорите очакваха и протокола от последното заседание на Управлението за федерален резерв на САЩ, който може да даде допълнителни сигнали за дискусиите около лихвената политика.