"Труд"
Възможно е да си мислите, че филмовата индустрия представлява безмилостна душегубка, смилаща всеки креативен импулс на корпоративна кайма с лош и болезнено познат вкус. Сигурно подозирате, че в Холивуд инакомислието се наказва сурово, а алчни псета в костюми глозгат полета на въображението и са готови на всичко, за да служат на своя езически идол - Долара.
Вероятно предполагате, че в този свиреп бизнес се случват прекалено нередни неща. Вероятно сте прави. Всичко това е съвършено вярно. Ето и 10 от нещата, които манипулативните хиени във филмовата индустрия биха искали да останат скрити за широката публика.
1. Финансови мошеничества и подмолно счетоводство
Основната схема в комерсиалното кино е следната: студиото продуцира филм и го разпространява. Формално това става чрез две различни компании, но всъщност те са под една обща корпоративна шапка. И често се случва разпространителската фирма да направи огромни разходи около промоцията и пускането на съответното заглавие и технически да изпадне в дълг... към себе си.
Един хитов филм може да донесе стотици милиони долари от продадени билети в боксофиса, но чрез финансови машинации по документи да се води на загуба. Така много хора, които очакват да вземат нещо от печалбата, остават на сухо. Преди известно време в интернет изтече официален документ, според който от студио "Уорнър" твърдят, че свръхуспешният "Хари Потър и Орденът на феникса" всъщност ги е "вътрил" със 167 милиона долара. Думата, която търсите в момента, е наглост!
2. Рекет на киносалоните
Едно класическо ходене на кино в нов модерен салон с пуканки, паркинг и безалкохолно може да ви се стори скандално скъпо. Големите студия принуждават веригите с кина да завишават цените на всичко с поредица от неизгодни за тях условия. Обикновено печалбата от комерсиален филм се дели 80/20 в полза на студията за първата седмица от разпространението и 70/30 за втората.
А това са най-силните периоди с най-много публика. След това потокът зрители спада, но студията вече са прибрали тлъстата парса.
3. Фалшиви ревюта
"Страхотен шедьовър!", "Петзвездно преживяване", "10 от 10 - велика игра, мощна режисура и невероятен съспенс. Не пропускайте!", "Най-добрият филм от "Гражданинът Кейн" насам." Филмовите компании с радост лепват подобни определения от уж независими кинокритици на плакатите на своите продукти.
Това, което много хора не знаят, е, че индустрията разчита на серия от трикове, за да поддържа илюзията, че определени филми са харесвани. Понякога критиците са подкупвани, друг път говорим за изцяло изфабрикувани и кухи профили. Трета мерзост е вадене на думи от контекста. Знаменит стана случаят с едно ревю на "Умирай трудно 5". На плаката бяха извадили думата "зашеметяващ...". Само че в самия текст пишеше - "зашеметяващ букет от конски фъшкии".
4. Машинации с авторските права
Студията са готови на всичко, за да изстискат всеки цент от така наречената си интелектуална собственост, и регулярно лобират за удължаване на срока, след който определени филми стават публична собственост. И им се получава.
5. Задушаване на потребителския избор
В последното десетилетие алчността на конгломератите достигна невиждани размери и те стесниха избора от комерсиални филми само до тези, които със сигурност излизат на печалба. Затова почти всеки голям хит е или продължение, или римейк.
6 . 3D форматът е евтин печалбарски трик
След безумния успех на "Аватар" всичко живо се хвърли да конвертира филми в 3D. Старият нов формат се разпространи като чума. Масирани кампании манипулират зрителите, като ги карат да вярват, че всичко изглежда по-добре на 3D.
Пълна глупост. Но цените на билетите плюс разхода за специални очила добавят сладка печалба и затова от киноиндустрията ще продължават да изопачават реалността.
7 . Нагло пробутване на търговски марки
Едно време се дразнехме, когато по телевизията прекъсваха някой филм за реклами. Сега самите филми са едно голямо прекъсване за реклами. Този път корпорациите прекалиха. На всеки втори кадър се появява бранд в близък план. Новият филм за "Супермен" струваше 225 милиона долара. От тях 160 милиона дойдоха от продуктово позициониране, което прие формата на нагла манифестация на повече от 100 търговски марки.
8. Ню Йорк? Париж? По-скоро някое хале в покрайнините на София
Скъпо е да се снима в най-прочутите градове, затова от филмовата индустрия прибягва до много по-евтините "дубльори". Ето защо някой екшън със Стивън Сегал например може да започне с отварящ туристически кадър от Ню Йорк, но още в следващата сцена, когато героите вече се разхождат по "улиците на Голямата ябълка", на сградите около тях да има графити на български или румънски.
9. Политиците са приятели
В киното обичат да налагат морал и да критикуват властимащите, но на много абстрактно ниво. Повечето големи комерсиални заглавия "играят" топка със световните лидери и не си позволяват истинска политическа критика. Наскоро излезе списък с известни американски филми, които са били одобрени от ЦРУ. За строгите изисквания на държавната цензура в страни като Китай или Русия направо няма смисъл да се пише.
10. Том Круз е нисък
Той е една от най-големите мегазвезди в света и винаги играе висок, физически импозантен мъж. После го виждате до рамото на Никол Кидман на папарашки снимки и се чудите какво не е наред. Круз е 170 см, но винаги играе поне с 10 сантиметра по-висок. Обаче нещата излязоха извън граници, когато той пое ролята на Джак Рийчър в екранизация по едноименната книга. Литературният герой е описван като гигант и изборът на Круз дойде в повече за феновете. Освен че е смешно, "издигането" на Круз валидира фалшивата теза, че само високи хора могат да бъдат големи герои, спасяващи положението.
620 хиляди визи за руснаци са издадени от държавите в ЕС за 2025 г.
Дата: 07/05, 07:40
Депутатите в новия парламент започват работа по същество
Дата: 07/05, 07:21
