Белград: България няма нищо общо с кирилицата, глаголицата, с Кирил и Методий, Климент и Наум

24/05/2025, 13:03

Булфото

Сръбската държавна телевизия съзнателно премълча и изтри ключовата роля на българската държава в съхранението и развитието на мисията на солунските братя и техните ученици.

Сърбия грубо изопачи историческата истина, като отрече ролята на България в делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, предаде БГНЕС.

В обширен репортаж, придружен с видео, сръбската държавна телевизия съзнателно премълча и изтри ключовата роля на българската държава в съхранението и развитието на мисията на солунските братя. В материала се подчертава, че делото на Кирил и Методий „се отбелязва в Сърбия, Северна Македония, Полша, Чехия, Словакия, Русия и Украйна“, без да се споменава дори с една дума България – държавата, без чиято решаваща подкрепа това дело нямаше да просъществува и да отеква през вековете.

Още по-грубо, в репортажа се казва, че „след смъртта на светите братя делото им е продължено от техните верни ученици Климент и Наум“, но се премълчава, че именно българският княз Борис I ги приема и закриля, осигурява им условия за работа и чрез тяхното дело България се превръща в духовен и книжовен център. Сръбската позиция напомня за думите на руския президент Владимир Путин преди години: писмеността дойде при нас именно от македонската земя.

***

Историческите факти са безспорни и не подлежат на интерпретации. Заради гоненията във Великоморавия, учениците на Кирил и Методий намират убежище в България. Те полагат основите на Преславската, и Охридската книжовни школи, където започва мащабна просветителска, преводаческа и литературна дейност на старобългарски език.

Именно в България се създава кирилицата – писмеността, която днес ползват Сърбия и редица други славянски народи. Създадена от учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум, Ангеларий и техните последователи – кирилицата изиграва роля не само за просветата, но и за културната и духовната идентичност на половин Европа. България е първата държава, която не само въвежда старобългарския език като официален богослужебен и държавен език, но и го разпространява извън своите граници.