Затворите в Белгия са пълни с чужденци без право на престой в страната

30/05/2025, 11:01

Снимка: Пиксабей, илюстративна

Една трета от затворите в Белгия са пълни с чужденци без право на престой в страната, съобщи премиерът Барт де Вевер в изказване във Федералния парламент, цитиран от местни медии. По неговите думи правилата за предоставяне на убежище са остарели и се нуждаят от промяна, защото обществото не ги възприема и това уронва доверието в институциите, съобщава БТА.

По думите на Де Вевер тълкуванията на Европейската конвенция за правата на човека, създадена през 1950 г. след края на Втората световна война, днес създават пречка за прогонване на чужденците, извършили престъпления. Това не означава, че правилата са остарели, те допринесоха за защита на човешките права и издигнаха Европа на ново и невиждано цивилизационно равнище, но с времето бяха тълкувани така, че настъпиха непредвидени последици, поясни белгийският премиер. По неговите думи много европейски правителства и граждани днес са на мнение, че това е нежелателно, особено заради трудностите за експулсиране на чуждестранни престъпници.

През април Австрия, Белгия, Дания, Естония, Италия, Литва, Латвия, Полша и Чехия призоваха в открито писмо за преоценка на конвенцията и съответствието ѝ с днешните предизвикателства. Според тези държави е необходимо да се оцени как Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) тълкува конвенцията и дали не пресича границите, очертани в първоначалните намерения при създаването на текстовете. Посочените държави са на мнение, че някои от постановленията на ЕСПЧ ограничават политическите решения на държавите от Съвета на Европа.

През април белгийски медии съобщиха, че властите обмислят възможността за изпращане в затвори в други държави от Европа на чужденци, осъдени заради незаконен престой в страната. Белгийските власти са постоянно критикувани заради пренаселеността на затворите и това от дълги години налага осъдените на лишаване от свобода за срок до три години изобщо да не изтърпяват наказанието ефективно или да бъдат освобождавани най-късно при излежаване на половината присъда.